Мустаците, униформите и ядрените оръжия, които разделят Индия и Пакистан

Пътищата към една от най-тежко охраняваните граници в света са съпроводени с шпалир от безброй павилиони, от които се лее популярна народна музика. Патриотичните и националистичните песни на Индия и Пакистан се различават, а често си и противоречат. Сувенирите и националните знамена, които се продават обаче имат един общ източник – Китай.

ГКПП “Уага” е логистичен комплекс, който включва терминал, разпределителна гара и два малки амфитеатъра, които са свидетели на забележителна традиция. Той е разположен на Великия път, който от хилядолетия свързва Централна и Южна Азия. Граничният комплекс е домакин на ежедневни съревнования по маршируване между Индия и Пакистан, които привличат хиляди зрители от двете страни на браздата. Ежедневното издигане и сваляне на знамената на двете държави е парад на военната сила, кич и суета, който води началото си от 1959 г.

Двете церемонии по изгрев и залез всеки ден имат сходен сценарий, който е изпълнен с история на братско съревнование и близост. Мъжествените войници от двете страни на границата са специално подбрани заради своя свиреп вид, пищно лицево окосмяване, горда осанка и маршови способности. В рамките на 20 минути те участват в идентични церемонии, разделени от една граница. Освен маршируването, парадите включват кръвнишки погледи и заплашителни жестове, които изглеждат по-скоро комично, отколкото застрашително.

Зрелището привлича разнообразна смесица от над 5000 националисти - любопитни туристи от близки градове и малко чужденци. Зрителите са заели своите места далеч преди да започнат военните демонстрации. Специално обучени водещи нахъсват зрителите със смесица от патриотични и поп песни. Бурните реакции и викове на публиката от двете страни допълнително наелектризират атмосферата. Деца на различна възраст бързо се ориентират къде може да танцуват под окуражителните викове на зрителите. В боливудските песни се пее как „ние индийците отскубваме победа от всяка загуба и смазваме враговете си“. Отсреща им отвръщат с бойния вик „Пакистан зинда бад“ или „Да живее Пакистан“. След малко, войниците с невероятните мустаци ще започнат да изпълняват елементи от военния еквивалент на кан-кан. Всяка стъпка, поглед и жест ще бъдат запечатани в хиляди снимки, които се превръщат в немаловажен повод за националистическа гордост.

Хореографията е изпипана до най-малката подробност, което се отработва с хиляди репетиции. Церемонията започва с показно маршируване, при което военните ботуши на някои войници едва не се докосват до техните лица. Всички участници гордо носят идентични парадни униформи допълнени от заредени оръжия, ботуши, шалчета, шпори и ветрилообразни шапки в шафраново-оранжево за Индия и тъмно-зелено за Пакистан.

Демонстрациите на сила, мъжество и национален кич по време на кратките паради са сходни за двете страни, а деликатният баланс се поддържа с всяка стъпка и демонстративно премятане на оръжие. Забележителният синхрон между войниците от двете страни напомнят едновременно за елегантен спектакъл и спаринг мач. Задачата на церемониите е да се покаже безусловна военна твърдост и кураж на заклетия противник отвъд границата. Посланието е повече от ясно – силните и безстрашни пазители на Индия/Пакистан са готови във всеки момент да смажат врага Пакистан/Индия, ако той си позволи да застраши Родината.

Парадите завършват със синхронизирано сваляне или вдигане на знамената, което символизира уважение към сътрудничеството между заклетите врагове. Флаговете се сгъват рязко и решително, като че и те самите взимат активно участие в парада, който демонстрира военна суета. Следва също толкова рязко затваряне или отваряне на двете символични врати. Това е моментът за размяна на поредната доза дръзки погледи, закани, но и на отработено ръкостискане през браздата. В зависимост от политическия климат, здрависването може да е съпроводено и от ръкопляскания от зрителите.

Независимо от кървавата история между двете страни, драматичните обрати, граничните схватки и постоянното противопоставяне, това ръкостискане е символ на трудните отношения между Индия и Пакистан.

Фанатичните церемонии са отглас от британските военни почести и паради. Независимо дали флаговете са свалени и вратите затворени, връзките между двете страни продължават, въпреки драматичното минало. Враждата и съревнованието датира от кървавото Разделяне на британска Индия от 1947 г. Над 60 милиона души са принудени да се изселят, а 14 милиона са разселени по етнически и религиозни признаци. Милиони умират по пътищата, от глад или от съпровождащото насилие. През последните 60 години Индия и Пакистан са водели три официални и една необявена война, а ограничените въоръжени сблъсъци са безкрайни. Това кърваво начало и история на отношенията между двете страни доминират и в настоящите отношения. Според изследване на BBC от 2017 г. съответно едва 5% и 11% от индийците и пакистанците оценяват влиянието на своя съсед като положително. Ниските нива на доверие между двете ядрени сили превръщат почти всяка възможност в съревнование. Така и граничния комплекс „Уага“ е символ на съперничеството и братството.

Церемонията започва като жест на добра воля около символичното ръкостискане. Бесният шовинизъм в двете държави постепенно го превръща в надпревара по агресивни погледи, маршируване и военен кич. Национализмът в двете страни избуява – в Индия всеки филм започва с националния химн, а Пакистан често забранява любимите боливудски филми. Ревностното съревнование често избива във военни сблъсъци по повод оспорваните територии в Джаму и Кашмир. Индия притежава около 100 ядрени бойни глави, а Пакистан до 150. Заплашителните позиции, огромен военен потенциал и историческа непоколебимост между двете държави често остава встрани от новинарските заглавия. Въпреки това, потенциален конфликт между ядрените страни ще има катастрофални последици за света, Азия и България.