Експлоатация, тормоз и злоупотреба - тъмната страна на кей поп

Кей поп (K-pop, корейски поп) е един от най-успешните национални културни проекти през последните няколко десетилетия. Дори да не сте чували за BoA, Exo, Wonder Girls, BTS, TVXQ или CL, вероятността да не помните хита Gangnam Style е малка. Песента продължава да е сред най-популярните клипове в YouTube с почти три милиарда гледания.

Успехът на корейската вълна има цена, която остава скрита за публиката. Честата злоупотреба и експлоатация на изпълнителите са се превърнали в неизбежна характеристика на индустрия, която прилича на конвейер за звезди.

Огромното влияние на кей поп върху Корея и света е трудно за осмисляне. Само през 2014-а година, индустрията е допринесла почти 12 млдр. долара към икономиката на Република Корея (не трябва да се забравя, че Сеул активно подпомага културния експорт с над 500 млн. долара годишно). Кей поп е популярен из цяла Азия, което превръща индустрията в ключова мека сила. Заедно с корейската музика, култура и храна, стотици милиони фенове пре/откриват Република Корея всяка година. Над половината от 13-е млн. туристи, които са посетили страната миналата година, са повлияни от кей поп.

Бляскавата витрина на популярните изпълнители и групи се поддържа от железни правила за постоянно създаване, развитие и популяризиране на нови изпълнители. Обучението започва от детска възраст, а издателите имат пълен контрол върху професионалния и личен живот на звездите. Жестоката конкуренция и желанието за успех на всяка цена създават негативна спирала, в която етичните доводи рядко са водещи. Изпълнителите често са обвързани със смазващи клаузи на продължителни договори.

Конкуренцията за влизане в строго йерархичната система поставя изпълнителите в подчинено положение спрямо всевластните лейбъли. Съкрушителни скандали за сексуална експлоатация, проституция и трафик на хора неведнъж се превръщат във водещи новини. Индустрията често е асоциирана с изнасилвания, прикрити под булото на „спонсорство“, които нерядко водят до самоубийства на млади, известни и успешни изпълнители. Музикалната индустрия представя малка част от хроничния сексуален тормоз, който засяга 8 от всеки 10 работника в Република Корея.

Системната експлоатация води до абсурдни ситуации, които приличат по-скоро на скрита камера. По рано тази година, инди музикантката Лий Ланг продаде своята Корейска музикална награда на сцената, веднага след като я получи. Тя разказа, че доходът ѝ от 370 щ.д. не е достатъчен да покрие дори наема си за месеца от 440 щ.д.

Музикантката Лий Ланг продава своята Корейска музикална награда

Не на всички музиканти се налага да продават своите награди, но огромна част от тях не получават справедливо възнаграждение. Липсата на законова рамка, договори или дори стандартна цена превръща трудовата експлоатация в норма. Изпълнители често получават само малка част от договорените хонорари. В онлайн платформа, през която се търсят и предлагат участия, често фигурират възможности за „доброволно“ изпълнение. Продуценти и промоутъри очакват прохождащи изпълнители да работят без заплащане, с надеждата, че успешна бъдеща кариера ще компенсира направените жертви. Славата не задължително подобрява ситуацията за младите музиканти – неизвестни композитори, които са забелязани от звезди, често са принуждавани да предоставят музиката си без заплащане. Фестивалите и концертите, които са основни източници на доходи за западните музиканти, също не предоставят справедливо заплащане. Изпълнителите на тазгодишния Chimac, на който присъстваха хиляди души, са получили по-малко от 20 щ.д., което не покрива дори билета за влак от Сеул.

Културните разбирания и представи в Република Корея допринасят за ситуацията, защото музикантите се очаква да правят сериозни отстъпки в името на своята кариера. Забавната завеса на кей поп крие безчет трагични истории за принуда и злоупотреби, които рядко стават достояние на милионите фенове по света.