Quo vadis, Ким?

С настоящото кратко изложение, Азия.бг поставя началото на серия от анализи, които ще потърсят мотивацията зад продължаващото развитие на ядрената програма на КНДР.

Част 2 и 3.

През последните няколко години ракетната и ядрената програма на Пхенян е основен национален приоритет, който е основополагащ елемент от линията пюнджин (븅진, паралелно развитие на икономиката и ядрената програма). Още от обявяването ѝ през март 2013 г. тя е водещ принцип на младия маршал Ким Чен Ун (КЧУ) и е малко вероятно КНДР да се откаже от постигнатия значителен технологичен напредък. Фокусът на този първи анализ е да обясни защо настоящата обществена представа за мотивацията на КНДР като налудничева и нерационална е грешна и опасна.

Опитите да се опростят действанията, бездействията и мотивациите на режимите на трайно затворени и централизирани общества са типични за анализите на недобре познатите държави. КЧУ и неговото управление често се представят като ирационални, нестабилни, непредвидими и почти самоубийствени. Отношението към него покрива широк спектър от негативни и карикатурни оценки, които често са взаимоизключващи – от невеж и неподготвен (когато пое властта след смъртта на баща си), през безразсъден (често описание по време на многото ядрени и балистични опити), до зъл и коварен гений, който трябва да бъде неутрализиран на всяка цена (ако вярваме на настоящата администрация във Вашингтон). Анализите на рационалната мотивация на КНДР са по-скоро изключение, което не допринася за информираната дискусия за възможните решения за де-ескалация на конфликта.

Сп. "Икономист", юни 2016, "С две думи: Защо Ким обича бомбата?", dnevnik.bg, април 2017, и сп. "Ню Йоркър", януари 2016.

Независимо дали става дума за български или чуждестранни анализатори, или официални лица, тези оценки подкрепят изключването на КНДР от рационалното измерение на международната политика като цяло и ядреното възпиране в частност. В най-опростен вариант това означава, че Пхенян е толкова непонятен и неразбираем, че е по-лесно да си затворим очите и забравим за неговото съществуване. Тази стратегия, която продължава повече от 20 години, вече не работи – КНДР разполага с междуконтинентални балистични ракети и (най-вероятно) ядрени бойни глави, които могат да достигнат Европа и САЩ (ракетата Хуасонг – 14 има предполагаем обсег от 10 000 км.).

Организирането на мащабни финансови и човешки ресурси, които са впрегнати в развитието на балистични и ядрени технологии и драматичното ескалиране на напрежението, ясно показват, че това не са хаотични и емоционални решения или краткотрайно увлечение. Напротив, това е рационална и добре пресметната политика, която позволява на Младия маршал да извлече максимални дивиденти у дома и отстъпки от международната общност. В допълнение, бомбастичната реторика на Пхенян не се е променила съществено през последните месеци, просто Тръпм публично ѝ обръща внимание.

Политиката на Брюксел и Вашингтон към КНДР често се формира от зле-прикрит расизъм, който води до опростяване на една сложна и непозната социална система. Въпреки че КЧУ е тираничен, жесток и угнетяващ диктатор, това не го прави толкова неразумен и налудничав, че действията му да не могат да бъдат рационално анализирани (като Сталин, Мао, Никсън и дори Тръмп). КНДР е често представяна като изостанало и пред-модерно общество, което наподобява мравуняк от милиони граждани, които нямат капацитета, желанието или възможността да вземат лични решения.

Пренебрежително отношение на Европа и САЩ към презрения режим няма как да обясни защо „развитите“ общества не могат да се справят с предполагаемата ядрена опасност. Ако КЧУ бе наистина толкова неподготвен, хаотичен и безразсъден, защо и как той успя да укрепи властта си толкова бързо? Как можем да обясним настоящето неоспоримо икономическо развитие в страната? Ако КНДР е толкова изостанала и бедна, как и защо успяват да се противопоставят на (привидно) целия свят?

Отговори на тези и подобни въпроси няма как да бъдат намерени зад опростеното изключване на КНДР от световната общественост. Развитието от последните няколко месеца доказва, че политиката на режима на КЧУ е рационална, добре пресметната и (към момента) успешно допринася за поставените националните цели и каузи.