Quo vadis, Ким? ч.2

С настоящото кратко изложение, Азия.бг продължава серията от анализи, които търсят мотивацията зад продължаващото развитие на ядрената програма на КНДР.

Част 1 и 3.

През последните няколко години ракетната и ядрената програма на Пхенян е основен национален приоритет, който е основополагащ елемент от линията пюнджин (븅진, паралелно развитие на икономиката и ядрената програма). Още от обявяването ѝ през март 2013 г., тя е водещ принцип на младия маршал Ким Чен Ун (КЧУ) и е малко вероятно КНДР да се откаже от постигнатия значителен технологичен напредък. Фокусът на този втори анализ е да обвърже ядрената програма с вътрешните приоритети на режима в Пхенян.

Ядрената програма на КНДР често се представя като основна военна и външнополитическа цел на настоящия режим. Пхенян с гордост представя междуконтиненталните балистични ракети (МБР) като решителен отговор на продължаващото масирано присъствие на вражески и/или империалистки (американски) военни в региона, техните партньорски учения с Република Корея и Япония, и международната изолация. Вашингтон разглежда ядрената ракетна програма на КНДР като причина и повод за присъствието на приблизително 30 000 американски войници в обединеното командване „Сили на САЩ в Корея“, трите годишни мащабни учения на полуострова и все по-строгите санкции.

Пропаганден плакат,  Корейска централна новинарска агенция

Пропаганден плакат, Корейска централна новинарска агенция

Достъпът до информация от КНДР е пословично труден, особено когато става дума за въпроси свързани с националната сигурност. Въпреки това, анализи на Република Корея са относително последователни в оценката на разходите по ядрената и балистична програма от около 3 млрд. долара, което е близо половината от разходите за отбрана, които съставляват приблизително 20% от БВП на КНДР. Оценката на разходите за ядрена и ракетна програма трябва да включат и пропуснатите ползи поради международните санкции, но към момента е невъзможно те да бъдат оценени.

Според различни анализи, Пхенян разполага с между 15 и 60 ядрени глави и балистични ракети, някои от които могат да достигнат Европа и САЩ. Точните технически спецификации остават строго секретни, но е ясно, че те са базирани на морално и технически остарели съветски модели. МБР "Хуансон-14", която бе тествана успешно тази година, най-вероятно е подобрен вариант на съветската РБ 250 или Р 36, разработени още през 1960-е години и снети от въоръжение след 20 години.

Пощенска марка, която отбелязва успешното изстрелване на МБР "Хуансонг - 14",  Корейска централна новинарска агенция

Пощенска марка, която отбелязва успешното изстрелване на МБР "Хуансонг - 14", Корейска централна новинарска агенция

Ракетната и ядрената програма на КНДР се толерират не заради тяхната техническа пригодност, а заради опасността от конвенционална ескалация, която гарантира смъртта на стотици хиляди души. С голяма доза на сигурност може да се твърди, че ако имаше практическа възможност, САЩ биха унищожили ключова инфраструктура за ракетната и ядрена програма. Наличието на сериозна артилерия в непосредствена близост до Сеул, ракети със среден обсег, които могат да достигнат Токио, милионите фанатизирани войници и оръжията за масово поразяване доказват, че Пхенян няма нужда от ядрени оръжия за да подобри значително своята сигурност. Предвид непреодолимите отбранителни способности на КНДР, решението да се инвестират значителни финансови и човешки ресурси в развитието на ядрени и ракетни технологии не допринасят за значителна промяна на съотношението на силите на Корейския полуостров.

Развитието на ракетните и ядрените сили на КНДР, въпреки смазващите разходи, задоволява по-скоро вътрешни приоритети, които подпомагат утвърждаването на важни елементи от митологемата, която подкрепя Корейската работническа партия.

Ядрената програма е една от малкото ясни и разпознаваеми брънки, които практически свързват династията Ким. Последните изпитания, ръководени от КЧУ, довеждат програмата, започната от неговия дядо, Ким Ир Сен (КИС), до край. Успешните изпитания са ярко „доказателство“, че геният на КИС (който е вечен президент по конституция, независимо от кончината си през 1994-а) е наследен от неговия внук. Въпреки, че подобен аргумент е непонятен извън КНДР, един от основополагащите принципи на Партията е, че революцията трябва да бъде завинаги водена от наследници на Ким.

Маршал Ким Чен Ун е върховен главнокомандващ на Корейската народна армия, но доколко той има пълен контрол над висшия генералитет, остава неясно. Честите чистки и прегрупиране ясно показва, че съществува борба между различни вътрешни клики. С голяма доза на сигурност може да се твърди, че мащабните ресурси, пренасочени към ядрената и ракетната програма, също подкрепят и утвърждават позицията на Младия маршал.

Пропаганден плакат,  Корейска централна новинарска агенция

Пропаганден плакат, Корейска централна новинарска агенция

Като допълнение, успешните ядрени и ракетни изпитания са ежедневно използвани от пропагандната машина в Пхенян. От плакати, пиеси, манифестации, телевизионни предавания, новини, марки и публични лекции, технически успехи се представят като триумф на „непобедимия“ дух на КНДР. Това е особено важно, защото само преди 20 години страната бе в хуманитарна катастрофа, а днес активно се противопоставя на най-големия си враг, САЩ.

Разглеждането на ядрената и ракетна програма на КНДР като чисто външнополитически въпрос пропуска ролята на тези програми във вътрешнополитически план. Те съществуват, защото носят рационални дивиденти, независимо от международната изолация. Всяко възможно решение за замразяване или ограничаване на програмите ще трябва да предвиди рационални доводи, които в някаква степен да компенсират режима за направените отстъпки. В противен случай, рискът от инцидент или неконтролируема ескалация на напрежението ще продължи да се покачва.