Quo vadis, Тръмп?

С настоящото кратко изложение, Азия.бг продължава серията от анализи, които търсят мотивацията зад продължаващото развитие на ядрената програма на КНДР.

Част 1 и 2.

През последните няколко години ракетната и ядрена програма на Пхенян са основен национален приоритет, който е основополагащ елемент от линията пюнджин (븅진, паралелно развитие на икономиката и ядрената програма). Още от обявяването ѝ през март 2013 г.,. тя е водещ принцип на младия маршал Ким Чен Ун (КЧУ) и е малко вероятно КНДР да се откаже от постигнатия значителен технологичен напредък. Фокусът на този, трети, анализ е да представи възможния сценарий при евентуално ескалиране на напрежението.

Вариантите, които могат да доведат до пълно-мащабен военен конфликт на Корейския полуостров са много, но всички си приличат по това, че ще доведат неминуемо до невъобразими разрушения и смъртта на хиляди хора. Резултатът във всички случаи ще е катастрофален за двете Кореи, Китай и Япония, а световната икономика може да навлезе в тежка депресия. Вероятността за ограничаване на жертвите и разрушенията е пренебрежима в сравнение с риска за пълно-мащабни военни действия, които могат да включат ядрени, биологични и химически оръжия. Три са основните елементa, които определят добре укрепената позиция на КНДР и осмислят войнствената реторика на КЧУ  – фанатичната преданост на населението към режима, сериозните въоръжени сили и естествените природни дадености.

Подготовка за военна ескалация от страна на САЩ, независимо колко ограничена, няма как да започне без да се организират и дислоцират авионосни съединения (бойни групи предвождани от самолетоносачи), самолети, пехота и друга логистична подкрепа, които реално могат да възпрат очакваната лавина от фанатизирани войници от Севера. Подобна, огромна по мащабите си, операция няма как да не се превърне в световна новина. Ограничени ракетни удари, без мащабна мобилизация, биха били изненадващи, но те няма как да предпазят Сеул и Токио от катастрофални контраудари.

Култът към личността на КЧУ е труден за асимилиране в контекста на модерните разбирания за държавност. Ако трябва да си представим българския еквивалент, то той би бил странна амалгама от Аспарух, Левски, Ботев, клането в Батак, Иван Вазов и всички останали личности и ценности, които изграждат българската душевност. Ким Чен Ун е внук на бащата на КНДР (и вечен президент, дори и от отвъдното), който „успешно“ се бори с вечния враг, САЩ. Портретите на тримата Ким се боготворят във всеки дом, а всеобхватната пропаганда е съизмерима с най-тежките примери за култ на личността от 20-и век. Критика срещу личността на Младия маршал е немислима, а думите му са безпрекословен закон. Успехът на ракетната и ядрената програма е негов основен приоритет и е малко вероятно той лесно да приеме дори и ограничени удари (т.нар. „кинетични опции“) по ядрената и ракетната инфраструктура. Евентуална де-ескалация ще разбие мита за неговата непогрешимост и непобедимост, което също частично обяснява защо всяко изявление от КНДР изглежда, че само нажежава ситуацията. Лично за КЧУ, съдбата на Муамар Кадафи и Саддам Хусейн са ярък спомен за съдба на особено несговорчивите държавни ръководители. Рационално погледнато, физическото оцеляване на режима може да се гарантира само и единствено с поддържане на мита за неговата непогрешимост или с превземане на Република Корея.

Топографията на КНДР представлява идеален пример за добре укрепена естествена твърдина – над 80% от територията ѝ се състои от хълмове и планини, с дълбоки и тесни долини помежду. Тези естествени дадености активно се използват от режима, който разполага командни центрове, техника и секретни бази дълбоко, в пряк и в преносен смисъл, в планинските райони. Освен ядрените изпитания, които бяха извършени в подземни тунели, различни анализи сочат наличието на стотици километри от тунели, които вероятно се простират до територията на Република Корея (РК).  В допълнение, критични инфраструктурни артерии, като магистралата от Пхенян до Демилитаризираната зона, са минирани и подготвени за почти мигновено блокиране. Огромни стоманобетонни блокове, цели ресторанти и мостове могат да бъдат взривени при нужда, което значително ще забави евентуална сухопътна атака.

Анти-танкови блокове и ресторант по пътя от Пхенян към Демилитаризираната зона, flickr.com /BRJ INC. /Raymond Cunningham /Reid and Megan и instagram/brutgroup

Евентуалното забавяне на вражески сили е планът, за който всеки корейски гражданин се подготвя десет години в задължителната казарма. Във всеки един момент около 1 000 000 активно служещи и почти 6 000 000 паравоенни са готови да защитят страната си с цената на своя живот. Въпреки, че повечето от тях са зле екипирани и обучени, малко анализатори подценяват дълбоката омраза, която войниците таят срещу САЩ. Цялото население на страната е отгледано и подготвено за неминуемия край на Корейската война, която трябва да завърши с безапелационната победа на Пхенян срещу вражеските империалисти. Съществуването на Режима, смазващата хуманитарна катастрофа от средата на 1990-е и постоянната мобилизация се обясняват с „постоянната“ заплаха от нападение.

Пхенян има на разположение малко под 15 000 артилерийски системи, които са особено подходящи за планински и хълмист терен. От тях по-малко от 1 000 могат да достигнат Сеул, което застрашава живота на 25 млн. души, които живеят в столичната метрополия. Потенциалните жертви ще са хиляди, но остарелите артилерийски системи и боеприпаси на КНДР, и добрата подготовка на Сеул за подобна атака ще ограничат възможните жертви.

Предполага се, че КНДР има на разположение около 1 000 балистични ракети, които могат да се използват на Корейския полуостров. Повечето от тях са базирани на остарели съветски модели, които могат да се изстрелят само от определени места, което също отнема доста време. Въпреки това, ракети от типа „Таеподонг-1“ могат да достигнат Токио и неговите 10 млн. жители. Дори теоретичната възможност за балистични ракети да достигнат Република Корея и Япония е достатъчно сериозна причина двете страни и САЩ да инвестират огромни ресурси в системи, които могат да прихванат и унищожат подобна заплаха.

Освен директната възможност да нанесат сериозни разрушения, балистичните ракети могат да носят биологически, химически и ядрени оръжия. Анализи сочат, че Пхенян разполага с над 5 000 тона химически агенти, заедно със спори на антракс, ботулизъм, холера, тиф и жълта треска. Използването на подобни агенти няма да е прецедент, но опасността за тяхното неконтролируемо разпространение е много висока. Друг важен въпрос е доколко може да се разчита, че подобни материали няма да се "загубят" по време на хаоса на евентуална ескалация.

Този сценарий представя възможния развой на евентуална военна ескалация, но предвиждането на точните параметри на подобно развитие е невъзможно. Във всеки случай цели градове ще бъдат изличени от картата, а последствията за световната икономика ще са тежки. За момента нито КНДР, нито САЩ са готови да навлязат в непредвидимото тресавище на Втора корейска война.