Япония: училището като институция, която възпитава

Япония е страната, в която всичко е толкова подредено, че поведението на населението често е сравнявано с роботите, които изработва до най-малък детайл. Стриктността на японците не е нищо повече от ежедневно спазване на правилата. Още от ученическите години, жителите на острова успяват да научат децата на трудолюбие и уважение към другите.

Началното образование в Япония е от първи до шести клас като учениците ходят сами до своето училище по предварително определени маршрути. Поради натоварения трафик в повечето населени места са изградени въздушни мостове, които гарантират на първокласниците безопасно и бързо преминаване. По този начин децата стават по-самостоятелни, запомнят пътя от дома до училище и знаят за колко време ще го изминат. 

Япончетата бързат да стигнат навреме за час, защото знаят, че 校長先生 (коучьоу сенсей, директорът) очаква всеки един ученик пред входа на училището, за да му пожелае успешен ден. Всяка седмица от училището организират състезания за това кой ученик ще успее да поздрави повече хора рано сутрин. Всяко дете изброява колко души е поздравило за “добро утро” и вписва броя им в разграфени списъци. В края на седмицата, този, който е бил учтив с най-голям брой души, получава печат и похвала от учителя си.

В голяма степен японската образователната система има за цел да възпита в младите усещане за самостоятелност и уважение към труда, затова в началните училища липсва помощен персонал. Всяка седмица учениците биват разпределени в групи от по 5-6 души, които се редуват да дежурят в сервирането на предварително приготвената храна. Всеки от дежурните има своя задача, която изпълнява стриктно и отговорно. Пременени в снежнобели престилки, маски, готварски шапки, които да скриват косите им и удобни гуменки, които обуват на влизане в училище, децата се научават как да сипват поравно на всеки купичка ориз и риба, заедно с бутилка студено прясно мляко. Останалите ученици имат за задължение да застелят чиновете с покривчици, които всеки носи от вкъщи. След като храната се разпредели в тридесетте чинии, всички сядат на столчетата си, допират ръце за молитва, пожелават си вкусен обяд и започват да се хранят.

В края на обяда отново отправят молитва за благодарност, измиват зъбите и ръцете си, след което всички се захващат с разнообразни задачи по почистването и отсервирането на посудата. Всяка група от по няколко ученици почиства различна част от училището. Дежурните за класната стая почистват пода, забърсват чиновете и черната дъска, хранят рибите в аквариумите. Тези, отговорни за коридорите, намокрят парцали, като застават на нисък старт и се състезават, плъзгайки ги с ръце по пода, от единия до другия край на коридора. Пръстите им се протриват от търкане, но учениците са щастливи, че отвътре училището им блести. Групата, която почиства двора, има за задача да измете изпопадалите листа, да подреди обувките в шкафчетата и да почисти клетките на зайчетата, които се отглеждат в училището.

Почистване на училището  Източник

Почистване на училището
Източник

Измежду часовете по математика и четене, намират място и часовете по бит и техника, където всеки може да развие въображението си. Рисуват се абстрактни картини, дялкат се моливи и дори се режат дърва с истински трион, за да могат децата да се справят сами  в случай на бедствено положение. По биология всички се учат как да познават колко е часа спрямо положението на слънцето, да различават различните видове цветя и дървета. Целият клас посещава знакови сгради като кметството и парламента. Веднъж в годината продавачите отстъпват крачка назад на търговската улица. Децата влизат в ролята на търговци, теглят на кантар, връщат ресто, продават стоки на истински клиенти. По този начин по-бързо се научават да смятат, но най-важното- научават се да бъдат честни и да не лъжат. В часовете по готварство се майсторят вкусни сладкиши и оризови спагети, както от момичетата, така и от момчетата. Учениците засяват различни видове зеленчуци в началото на учебната година. Най-голямото и добре гледано растение се показва на директора, а ученикът получава награда. В шести клас учениците, нагазват до колене в оризовите поля, за да се научат да изкарват “хляба” на Япония.

Ученици се учат как да отглеждат растения   Източник

Ученици се учат как да отглеждат растения

Източник

Часовете по физкултура са не по-малко увлекателни и разнообразни. Практикуват се почти всички видове спорт и ежегодно се организират големи спартакиади. Учениците се научават да скачат на въже, да играят футбол, да се превъртат на лостове, да ходят на кокили, да прескачат кози, да плуват, да бягат на щафета, да танцуват. По музика пък се усвоява свиренето на пиано, японска флейтаリコーダー (рикоода) и дори тромпет. Музикалните празници също отнемат месеци подготовка, по време на които училището се превръща в сцена за оперети, в които всички танцуват, пеят и свирят.

Домашни работи почти липсват. Учебниците се оставят в училището, за да не тежат малките ранички. В духа на колективното съзнание, докато и последното дете не научи таблицата за умножение по пет, учителите не преподават умножението по шест. След края на началното образование (шести клас), преподавателите съветват всички родители да запишат децата си в специализирани училища в съответствие с техните таланти.

Честване на музикалните празненства в училище   Източник

Честване на музикалните празненства в училище

Източник

Ако пръв си научил таблицата за умножение, то ти умееш да боравиш с мозъка си и някой ден ще прославиш Япония. Ако си сръчен в ръцете- умееш да майсториш, да рисуваш, да готвиш, то трябва да се занимаваш точно с това! И никой няма да ти повтаря дванадесет години, че си глупав, никой няма да те подценява, напротив- ще ценят труда ти. Ще ценят таланта ти, защото го правиш с цялото си сърце и си щастлив!

Ролята на училищата в Страната на изгряващото слънце е не само да предаде нови знания на учениците, но и да възпита в тях чувство за отговорност, уважение към другия и най-вече към самия себе си. Училището възпитава, учи, развива личността, дава начален старт на пътя с крайна точка- самоусъвършенстване. Ролята за възпитанието, опитът и авторитетът, не е единствено на родителите. Училището, заедно със семейството и социума допринасят за превръщането на бъдещите поколения в отговорни, трудолюбиви и целеустремени млади хора.

Автор: Виктория Гетова

Мисузу Канеко и нейната детска поезия за пораснали

Капки роса

Нека не казваме на никого,
че сутринта в градинския ъгъл
едно цвете избухна във плач.
Ако слухът за това достигне
до ушите на пчелата,
тя ще реши, че е сторила нещо нередно
и ще върне събрания нектар.

Опознаването и разбирането на едно общество често пъти е комплексен и задълбочен процес, продукт не само на механичното изследване на историческите факти и събития, но и на детайлното вникване в традициите, културното наследство и изкуството във всичките му разнообразни проявления. В този смисъл разглеждането на националната литература и многобройните и́ жанрови лица предлага прекрасна възможност за по-качествено осмисляне на това как и защо функционира едно общество и какви теми занимават съзнанието на хората. По тази причина Азия.бг предлага кратък поглед към Япония през призмата на творчеството и живота на една от най-обичаните японски писателки на детски стихотворения – Мисузу Канеко (金子みすゞ).

Мисузу Канеко се ражда в Япония през 1903г. в семейство от средна класа, чиито основни доходи идват от поддръжката и стопанисването на малка семейна книжарница. Ранните и́ детски години са белязани от мъчителни събития, сред които смъртта на баща и́ и осиновяването на по-малкия и́ брат от семейството на леля и́. Като във филмов сюжет, лелята на Мисузу умира няколко години по-късно и майка и́ взема смущаващото решение да се омъжи за овдовелия и́ съпруг, a Мисузу и брат и́ заживяват като доведени брат и сестра.

Илюстрация от скорошното издание на „Ти ехо ли си? Изгубената поезия на Мисузу Канеко“ на семейната книжарница, над която израства поетесата. Автор на чаровната картина е Тошикадо Хаджири.

Илюстрация от скорошното издание на „Ти ехо ли си? Изгубената поезия на Мисузу Канеко“ на семейната книжарница, над която израства поетесата. Автор на чаровната картина е Тошикадо Хаджири.

В началото на 20те си години момичето бавно и методично прави плахи стъпки в света на литературата и за всеобща изненада обществото откликва почти веднага с трепет и нескрита възхита към нейните първи произведения, сравнявайки я с английската поетеса Кристина Росети (Christina Rossetti).

Кое обаче прави поезията й толкова специална и интересна?

В интервю пред в. Ню Йорк Таймс относно японската поезия известният японски писател и литературен критик Макото Оока (大岡 信) обяснява: “Японците са привлечени към поезията може би повече отколкото други хора, защото животът им и изкуството са много близки. Това е като чаената церемония или каденето с тамян, или пък като артистичния начин, по който храната се реди в чиниите. Японците смятат, че животът трябва да бъде произведение на изкуството.” И наистина, хората в Япония до голяма степен имат забележителната способност да гледат на всяко едно действие или творчески процес като на съкровен ритуал, манифест на хармонията и съвършенството.

А поезията на Мисузу Канеко е точно толкова японска, колкото трябва да бъде, за да се хареса и на най-сериозните критици по онова време. Стихотворенията й формулират кратко и изчерпателно сложни екзистенциални въпроси и теми, без да навлизат в излишна емоционалност или полемика, защото както отново казва Макото Оока: “Прекалената описателност се счита за вулгарна”. В цялото си творчество Мисузу Канеко умело успява по кротък и изящен начин да вдъхне душа и чувства на всичко живо и неживо и по тази причина деликатното усещане за емпатия и съчувствие се превръща в отличителна характеристика на поезията и́.

Юбилейна марка посветена на Мисузу Канеко и нейната поезия

Юбилейна марка посветена на Мисузу Канеко и нейната поезия

Така посланията й, макар и адресирани към детската аудитория, еднакво бързо заемат полагащото им се място, както сред тепърва израстващите деца, така и сред вече порасналите, търсещи баланс между радостта от живота и състраданието към него, възрастни.

Повратна точка в живота на Мисузу Канеко се оказва уговореният брак, който семейството и́ настоява да сключи. Бракът и́ поставя началото на години, изпълнени с безкрайни изневери, системен психологически тормоз и ограничения. От една страна заради обществените порядки, а от друга, защото очаква дете от мъжа си, тя решава да остане с него. Когато все пак събира смелост да поиска развод, става ясно, че според тогавашната съдебна система попечителството над децата се присъжда в полза на бащата. Отчаяна и в тежка депресия Мисузу Канеко слага край на живота си малко преди да навърши 30 години.

Голям улов

По време на блясъка на сутрешния изгрев
имаше голям улов.
Голям улов сардини.
На плажът сякаш има празник,
ала вътре в морето
погребват десетките хиляди мъртви.

Необяснимо как и защо през следващите близо 40 години спомените за Мисузу и за творчеството й са заличени под напора на времето и забравата, докато през 1966 младият поет Сецуо Язаки (矢崎 節夫) не попада случайно на нейно стихотворение в прашна стара книга. Запленен до степен на фанатична отдаденост той се потапя в трескаво проучване кой е авторът на произведението и къде е той или тя. Отнема му 16 години да разбули цялата мистерия около живота на отдавна отишлата си поетеса и същевременно да възроди интереса към нея. За това му помага братът на Мисузу Канеко, който, както се разбира, прекарва целия си живот, влюбен в сестра си и ревностно запазва всичките и́ дневници и стихотворения.

Днес тя отново е една от най-обичаните писателки сред деца и възрастни в Япония. Стиховете и́ се изучават в училищата и постепенно започват да се популяризират във все повече западни държави, а пък лицето и́ може да бъде открито на националните пощенски марки. Най-голямото национално признание обаче поетесата получава около 80 години след смъртта си, когато разрушителното цунами от 2011г. връхлита Япония и когато по всички телевизионни канали зазвучава стихотворението и́ “Ти ехо ли си?” (こだまでしょうか) като символ на колективното съзнание и съпричасността, които могат да бъдат събудени само чрез личен пример, повтаряйки го като ехо.

Новият стар спасител на Япония

Парламентарните избори в Япония потвърдиха един странен феномен – Шинзо Абе, който убедително победи във вота, остава непопулярен сред своите избиратели, неговата политика не се радва на особено одобрение и въпреки това, той продължава да печели електорална подкрепа.

Flickr/NATO

Flickr/NATO

Една от главните причини за този резултат е избирателната система, която работи в полза на големите и утвърдени партии и ниската избирателна активност. Либерално-демократическата партия (ЛДП), която се оглавява от Абе, доминира следвоенната история на Япония и няма сериозна конкуренция. Постепенното подобряване на икономиката и ескалацията на войната на думи на Корейския полуостров помогнаха на Абе, който агитираше за запазване на стабилността.

Победата на ЛДП не отразява публичното мнение по един от най-важните въпроси пред Токио и Азия – съдбата на пост-военната конституция. Глава Втора на основополагащия документ, който е написан от американски военни, изрично отрича войната:

Член 9. Стремящи се искрено към международен мир, основан на справедливост и ред, японският народ завинаги се отказва от войната като суверенно право на нацията и заплахата или използването на сила като средство за решаване на международни спорове.     

За да се постигне целта на предходната алинея, никога няма да се поддържат сухопътни, морски и въздушни сили, както и друг военен потенциал. Правото на състояние на война на държавата не се признава.

Въпросът дали и как да се промени този член разделя японското общество на две почти равни части. От една страна, много граждани са притеснени от ядрената програма на КНДР и огромните китайски инвестиции във военни сили. Другата половина припомнят смазващата загуба през Втората световна война и настояват за запазване на член 9. Към момента остава неясно дали бъдещ референдум, който ще позволи промяната на конституцията, ще бъде успешен.

Въпреки амбицията за свят без война, Токио поддържа Сили за самоотбрана, които са сред петте най-силни армии в света. Само четири години след приемането на конституцията започва интерпретацията на пацифисткия елемент – създават се „специални“ структури, който са екипирани със „специални превозни средства“ (танкове).   

Какво можем да очакваме от Абе, насърчен от своята победа? Почти сигурно е, че той ще използва набраната инерция да убеди своите сънародници в нуждата от нова интерпретация или промяна на член 9.

Летящите балистични ракети над Япония насърчават Абе и неговите поддръжници да търсят засилване ролята на Силите за самоотбрана. Бъдещи военни инвестиции също ще бъдат добре дошли за американската администрация, която загуби особен интерес в Азия.

Целенасочената икономическа политика, позната като Абеномика, която ентусиазира пазарите със сигурност ще продължи. Това включва щедра монетарна политика, данъчни стимули и мащабни структурни реформи. Въпреки, че през последните месеци японската икономика се развива добре, целите поставени от Абе остават неосъществени. Ръстът на новите работни места не успява да компенсира стагниращите заплати, които почти не са се повишили през последните четири години.

Вероятността за прегрупиране на раздробената опозиция остава малка и Шинзо Абе е на път да се превърне в най-дълго управлявалия министър- председател в историята на Япония.