Мисузу Канеко и нейната детска поезия за пораснали

Капки роса

Нека не казваме на никого,
че сутринта в градинския ъгъл
едно цвете избухна във плач.
Ако слухът за това достигне
до ушите на пчелата,
тя ще реши, че е сторила нещо нередно
и ще върне събрания нектар.

Опознаването и разбирането на едно общество често пъти е комплексен и задълбочен процес, продукт не само на механичното изследване на историческите факти и събития, но и на детайлното вникване в традициите, културното наследство и изкуството във всичките му разнообразни проявления. В този смисъл разглеждането на националната литература и многобройните и́ жанрови лица предлага прекрасна възможност за по-качествено осмисляне на това как и защо функционира едно общество и какви теми занимават съзнанието на хората. По тази причина Азия.бг предлага кратък поглед към Япония през призмата на творчеството и живота на една от най-обичаните японски писателки на детски стихотворения – Мисузу Канеко (金子みすゞ).

Мисузу Канеко се ражда в Япония през 1903г. в семейство от средна класа, чиито основни доходи идват от поддръжката и стопанисването на малка семейна книжарница. Ранните и́ детски години са белязани от мъчителни събития, сред които смъртта на баща и́ и осиновяването на по-малкия и́ брат от семейството на леля и́. Като във филмов сюжет, лелята на Мисузу умира няколко години по-късно и майка и́ взема смущаващото решение да се омъжи за овдовелия и́ съпруг, a Мисузу и брат и́ заживяват като доведени брат и сестра.

Илюстрация от скорошното издание на „Ти ехо ли си? Изгубената поезия на Мисузу Канеко“ на семейната книжарница, над която израства поетесата. Автор на чаровната картина е Тошикадо Хаджири.

Илюстрация от скорошното издание на „Ти ехо ли си? Изгубената поезия на Мисузу Канеко“ на семейната книжарница, над която израства поетесата. Автор на чаровната картина е Тошикадо Хаджири.

В началото на 20те си години момичето бавно и методично прави плахи стъпки в света на литературата и за всеобща изненада обществото откликва почти веднага с трепет и нескрита възхита към нейните първи произведения, сравнявайки я с английската поетеса Кристина Росети (Christina Rossetti).

Кое обаче прави поезията й толкова специална и интересна?

В интервю пред в. Ню Йорк Таймс относно японската поезия известният японски писател и литературен критик Макото Оока (大岡 信) обяснява: “Японците са привлечени към поезията може би повече отколкото други хора, защото животът им и изкуството са много близки. Това е като чаената церемония или каденето с тамян, или пък като артистичния начин, по който храната се реди в чиниите. Японците смятат, че животът трябва да бъде произведение на изкуството.” И наистина, хората в Япония до голяма степен имат забележителната способност да гледат на всяко едно действие или творчески процес като на съкровен ритуал, манифест на хармонията и съвършенството.

А поезията на Мисузу Канеко е точно толкова японска, колкото трябва да бъде, за да се хареса и на най-сериозните критици по онова време. Стихотворенията й формулират кратко и изчерпателно сложни екзистенциални въпроси и теми, без да навлизат в излишна емоционалност или полемика, защото както отново казва Макото Оока: “Прекалената описателност се счита за вулгарна”. В цялото си творчество Мисузу Канеко умело успява по кротък и изящен начин да вдъхне душа и чувства на всичко живо и неживо и по тази причина деликатното усещане за емпатия и съчувствие се превръща в отличителна характеристика на поезията и́.

Юбилейна марка посветена на Мисузу Канеко и нейната поезия

Юбилейна марка посветена на Мисузу Канеко и нейната поезия

Така посланията й, макар и адресирани към детската аудитория, еднакво бързо заемат полагащото им се място, както сред тепърва израстващите деца, така и сред вече порасналите, търсещи баланс между радостта от живота и състраданието към него, възрастни.

Повратна точка в живота на Мисузу Канеко се оказва уговореният брак, който семейството и́ настоява да сключи. Бракът и́ поставя началото на години, изпълнени с безкрайни изневери, системен психологически тормоз и ограничения. От една страна заради обществените порядки, а от друга, защото очаква дете от мъжа си, тя решава да остане с него. Когато все пак събира смелост да поиска развод, става ясно, че според тогавашната съдебна система попечителството над децата се присъжда в полза на бащата. Отчаяна и в тежка депресия Мисузу Канеко слага край на живота си малко преди да навърши 30 години.

Голям улов

По време на блясъка на сутрешния изгрев
имаше голям улов.
Голям улов сардини.
На плажът сякаш има празник,
ала вътре в морето
погребват десетките хиляди мъртви.

Необяснимо как и защо през следващите близо 40 години спомените за Мисузу и за творчеството й са заличени под напора на времето и забравата, докато през 1966 младият поет Сецуо Язаки (矢崎 節夫) не попада случайно на нейно стихотворение в прашна стара книга. Запленен до степен на фанатична отдаденост той се потапя в трескаво проучване кой е авторът на произведението и къде е той или тя. Отнема му 16 години да разбули цялата мистерия около живота на отдавна отишлата си поетеса и същевременно да възроди интереса към нея. За това му помага братът на Мисузу Канеко, който, както се разбира, прекарва целия си живот, влюбен в сестра си и ревностно запазва всичките и́ дневници и стихотворения.

Днес тя отново е една от най-обичаните писателки сред деца и възрастни в Япония. Стиховете и́ се изучават в училищата и постепенно започват да се популяризират във все повече западни държави, а пък лицето и́ може да бъде открито на националните пощенски марки. Най-голямото национално признание обаче поетесата получава около 80 години след смъртта си, когато разрушителното цунами от 2011г. връхлита Япония и когато по всички телевизионни канали зазвучава стихотворението и́ “Ти ехо ли си?” (こだまでしょうか) като символ на колективното съзнание и съпричасността, които могат да бъдат събудени само чрез личен пример, повтаряйки го като ехо.