Политиката в Източен Тимор – микс от бойни изкуства и сблъсък на поколения

Годината е 2002 и хората от източната част на остров Тимор празнуват. Поводът – извоювана е дългоочакваната и силно изстрадана национална независимост. Това слага официален край на продължилата повече от 20 години индонезийска окупация, която оставя страната в състояние на глад, политическа нестабилност и изнемога. Повече от една трета от местното население е избита, а оцелелите са системно подложени на тормоз, унижения и експлоатация. На 20-и май 2002г. обаче споменът за трагедиите от миналото поне за известно време е изместен от вълнението и ентусиазма на хилядите хора, гледащи с надежда към бъдещето.

Източен Тимор гласува

След освобождението си Източен Тимор постепенно преодолява политическата криза и поема бавен курс към демократично управление. Съвсем не изненадващо процесът се оказва продължителен и тромав. Редица предизвикателства като корупцията, междупартийни конфликти и уличната престъпност спъват устойчивото политическо и социално развитие на обществото. През 2006г. ситуацията ескалира и страната изпада в тежка политическа криза, която прераства във въоръжени сблъсъци между полицията, военните и бунтуващите се младежи и завършва с падането на правителството на Мари Алкатири (Mari Alkatiri).

В подобен дух на социални вълнения и напрежение преминават следващите 11 години, когато през 2017-а настъпва моментът за поредните избори.

Поддръжници на FRETILIN, седмица преди изборите през 2017г.  Снимка: Reuters/Lirio da Fonseca

Поддръжници на FRETILIN, седмица преди изборите през 2017г.
Снимка: Reuters/Lirio da Fonseca

Резултати красноречиво показват, че политическият вятър неочаквано е задухал в нова посока. Разликата в получените гласовете за двете водещи партии - Революционния фронт за Независим Източен Тимор (Frente Revolucionária de Timor-Leste Independente - FRETILIN) и Националния конгрес за реконструкция на Тимор (Congresso Nacional de Reconstrução de Timor, CNRT) е пренебрежимо малка. На политическата сцена се появява нов, непредсказуем играч в лицето на Обединението за националното единство на синовете на Тимор (Kmanek Haburas Unidade Nasional Timor Oan - KHUNTO), което е пряко свързанo с нелегалните групи за бойни изкуства в Източен Тимор.

За бойните изкуства и младежите

Още от далечното минало Източен Тимор е известен като дом на многобройни социални групи, сред които и такива, практикуващи определени бойни изкуства. Всяка групировка тренира различно бойно изкуство, внесено от околните азиатски страни като карате, таекуондо, пенчак силат или айкидо като в известна степен се стреми да ги модифицира в по-агресивни и нападателни версии. В хода на годините три от групите изпъкват и бързо стават известни като най-многобройни, влиятелни и неконтролируеми. В същото време е обществена тайна, че повечето от тях разполагат със значителни контакти и връзки в различните нива на политическия живот на Източен Тимор. И макар редиците на бандите да се състоят основно от безработни младежи на ръба на закона, то за лидерите се подозира, че са образовани мъже на високи и отговорни постове в правителството.

Представители на една от многото улични банди в Източен Тимор преди изборите през 2018г.  Снимка: Valentino Dariell De Sousa/AFP

Представители на една от многото улични банди в Източен Тимор преди изборите през 2018г.
Снимка: Valentino Dariell De Sousa/AFP

Младото поколение остава една от най-дискриминираните в политическо отношение групи в страната. На теория младежите в Източен Тимор представляват влиятелна част от обществото, с огромна физическа и интелектуална мощ. На практика установената система за политическо представяне и участие работи предимно в полза на по-възрастните тиморци, участвали в освободителното движение, и обслужва техните интереси.

В тези условия на младежка дискриминация, поколенческо противопоставяне и социално напрежение се намесва противоречивото KHUNTO.

Провалът на новите избори в основата на новото бъдеще

KHUNTO е ярък политически феномен за модерната политическа история на Източен Тимор. За разлика от останалите политически партии, KHUNTO поне привидно не се свързва с организации, подкрепяли освободителното движение срещу Индонезия, нито пък има известен лидер, който е участвал в борбата. Любопитно за патриархалното тиморско общество, е че партията е създадена и управлявана от жена, която е съпруга на главатаря на една от най-големите улични банди. KHUNTO също изненадва обществеността с фокуса върху амбициозната задача да представлява отхвърленото и онеправдано младежко съсловие.

Партията е основана още през 2012г., но предизвиква съвсем бегъл интерес. На изборите през 2017г. обаче печели 6,4% от гласовете, което се оказва достатъчно, за да диктува правилата при формирането на правителство. KHUNTO бързо се съгласява да участва в коалиционно правителство с най-голямата партия – FRETILIN. Също толкова бързо по-късно променя политическия си курс и се съюзява с опозицията. Следват месеци на хаос, политическа дестабилизация и несигурност, които предшестват извънредните парламентарни избори през май 2018г.

Тиморци чакат реда си за гласуване на избрите през 2018г. Снимка: Reuters

Тиморци чакат реда си за гласуване на избрите през 2018г.
Снимка: Reuters

Почти година след изборите от 2017-а KHUNTO все още е в устойчив политически съюз и в деня на изборите през 2018г. коалицията печели със забележително мнозинство. И макар това поне формално да означава, че е достгното тносително ниво на политическа стабилност, тепърва предстои да се разбере до каква степен амбициозните предизборни обещания ще бъдат изпълнени. По всичко личи, че опозицията ще положи максимални усилия да затрудни и без това трудно постижимите цели на управляващата коалиция. Обективно погледнато KHUNTO може и да има съществена роля в новосъздадената политическа обстановка, но 7% гласове едва ли ще осигурят необходимото влияние, за да удовлетвори качествено исканията и очакванията на младежкото съсловие.

Крехкият баланс между културните ценности и половото (не)равенство в Камбоджа

Възникването на общественото движение #metoo се оказа едно от най-знаковите събития за изминалите месеци, а експлозивната сила, с която развълнува обществените води, бързо поведе след себе си вълна от яростно негодувание и шокиращи разкрития. Макар и скандално, а впоследствие и донякъде преекспонирано явление, факт е обаче, че безсъмнено успя да хвърли светлина върху проблем, от който до преди това дипломатично извръщахме поглед. В същото време обаче изглежда, че като че ли отзвукът от скандала остана сравнително лимитиран в географски аспект. И докато ставахме свидетели на шума и възмущението в някои държави, то за други, сред които и Камбоджа, продължи да се знае точно толкова малко, колкото и в началото.

Днес сме свикнали да асоциираме наличието на социални проблеми с  фактори като липса на ресурси, на законови мерки или на адекватни политики. Когато обаче говорим за полово неравенство преди всичко е необходимо да се вземе предвид, че причините са комплексни  и почти винаги са тясно свързани с дълбоко вкоренените традиции и морални ценности, формиращи обществения мироглед.

Към днешна дата повече от 50% от населението на Камбоджа са жени. Тези жени обаче продължават да бъдат системно репресирани и да се сблъскват с проблеми като по-ниско заплащане, домашно насилие, ограничен достъп до образование, трафик на хора и принудително сключване на брак.

cambodia 1.jpg

Работата в текстилната индустрия на Камбоджа е смятана за една от най-тежките и дискриминиращи за жените. Работничките често стават жертва на сексуално насилие и заплаха на работното място. Снимка: Human Rights Watch. Фотограф: Samer Muscati

И ако за ситуацията безспорен принос имат тромавите социални политики, незачитането на законовите наредби или пък генералната липса на доверие в институциите, то в същото време едно от най-сериозните предизвикателства за извоюването на равен статут се оказват всъщност традиционните схващания за позициите и ролята на индивида, с които са закърмени поколения кхмерски граждани..

В патриархално уреденото кхмерско общество жените по презумпция са възприемани за по-низши, по-недостойни, по-глупави и безполезни от мъжете, а обществената им роля традиционно се свежда до кротко и благовъзпитано подчиняване на мъжките нужди.  

Едно от възможните обяснения за това се крие в известната поема “Чбаб срей” (ច្បាប់ស្រី), която се радва на дълбоко уважение в Камбоджа.

Чбаб срей или “кодексът на жената”, е своеобразен неофициален сбор от всички правила и норми, към които трябва да се придържа всяка порядъчна жена в името на хармоничния семеен живот. Поемата предлага ясен и структуриран текст в ритмична форма с практически съвети към жените как да се отнасят със съпрузите си и каква роля да заемат в социалната йерархия. Сред някои от съветите са:

„Трябва да бъдеш търпелива и да ядеш единствено след като мъжете в семейството са се нахранили;

Трябва да уважаваш и да служиш на съпруга си по всяко време и преди всичко;

Училището е по-полезно на момчетата, отколкото на момичетата;

Уважавай съпруга си,

Служи му вярно и пази огъня на връзката ви жив – в противен случай ще те изгори;

Не внасяй външни проблеми вкъщи,

Не изнасяй лични проблеми навън.“

По същество “кодексът” втълпява на жените да бъдат сдържани, благовъзпитани, тихи и винаги на разположение. Традиционно тези “съвети” се предават в семейството от майка на дъщеря и от баща на син, но с течение на времето Чбаб срей започва да се изучава и в училищата като общ предмет, което днес е обект на все по-остра критика.

cambodia 2.png

Част от заглавната страница на "Чбаб Срей" он 1959г. Снимка: Khmer Library

Твърде вероятно е влияние върху самия кодекс да оказва и кхмерският фолклор. Според стара кхмерска поговорка “Мъжете са от злато, а жените са като бяла кърпа”. В интерпретацията й кхмерите полагат идеята, че мъжете са безценни и устойчиви като златото, докато жените, в контраст, са като бяла кърпа, която рано или късно някой опетнява. Друга прочута поговорка гласи, че “жената принадлежи на кухнята” като тук посланието е достатъчно красноречиво.

Независимо от недотам благоприятната културна обстановка обаче все по-отчетливо започва да се забелязва бавно и методично разчупване на стереотипите от страна на редица жени. Свидетелство за това са провокативните клипове на младата влогърка Кат Хари (Catherine Harry), в които тя говори открито на теми като депресия, домашно насилие, женско полово здраве и сексуални контакти. Блогърката и авторка на наскоро излязлата книга „Благопристойна жена“ (A proper woman) Таври Туун (Thavry Thon) също дава своя принос в борбата за полово равенство, представяйки личния си сблъсък с предразсъдъците и моралните убеждения на кхмерите, с ограничения достъп до образование и с нравствените учения на Чбаб срей. Не на последно място е и Сао Сопхеак (Sao Sopheak) – една от малкото жени филмови режисьори, която става известна с първия в Камбоджа документален филм за живота и отношенията на две влюбени една в друга жени. Филмът деликатно и ненатрапчиво проследява историята на двете жени в годините на режима на Червените кхмери и след това.

Ясно е, че постигането на полово равенство е бавен и сложен процес, а за общество като това на Камбоджа, белязано от репресивни управленчески модели, от бедност и от безрезервно подчиняване на установените културни стереотипи, всякакви други очаквания и претенции биха били така или иначе нереалистични. С това би могъл да се обясни и лимитираният отзвук от #metoo в пределите на Камбоджа. Тъй като движението до голяма степен засяга един проблем, продукт на взаимодействието между култура, история, възпитание и морални убеждения. Проблем, на който обществото все още не е готово да погледне с безпристрастен и критичен поглед.

Текст: Весела Данова

За изкуството, татуировките и отрязаните глави във Филипините

Високо в най-северните части на Филипините сред високи планини и непристъпни гори се намира провинция Калинга - земя с многовековна култура и динамична история, до неотдавна населявана от кръвожадни ловци на глави, участвали в кървави битки и мистични ритуали.  

За хората от региона се знае, че са били отмъстителни воини и често пъти са били въвличани в ожесточени междуплеменни сблъсъци, обичайно завършващи с нечия отрязана глава като трофей. Обезглавяването е широко разпространена практика из целия свят и освен, че е изключително жестока смърт, за много култури е натоварено и с известна символика. Смята се, че главата приютява душата и същността на човека, така че насилственото й отделяне от тялото е разглеждано като акт на изначално оскверняване и унижение на противника. В много племена, включително и в тези от Калинга, първата отрязана глава бележи началото на зрелия живот на мъжете и е признак за мъжество. В този смисъл  никак не е случайно или изненадващо, че провинцията се казва именно “Калинга” – в превод от местните диалекти банаг (Ibanag) и гаданг (Gaddang) думата буквално означава войн или ловец на глави. Въпреки всичко това обаче, или именно благодарение на него, днес провинцията е най-известна с факта, че е дом на Уанг-од (Whang-od), позната още като последната носителка на традиционното за региона изкуство „баток“ (batok).  

В превод думата “batok”, най-общо означава „татуировка“, а самото изкуство е многовековна практика, която се изразява в татуирането на мъжете и жените в селата. Татуирането само по себе си обаче не е нещо непознато за азиатския регион. В личния си сайт антропологът Ларс Крутак (Lars Krutak) споделя информация как жените, представителки на японската етническа група Айну (Ainu),  татуирали усмивки на лицата си; местното население на о-в Борнео пък вярвало, че татуировките извисяват човека и го правят пълноценен; а в тайванската етническа група Атаял (Atayal) мъжете получавали татуировки след първата им победа в битка, а за жените татуировката пък била знак, че имат ненадминати умения в плетенето.  

За хората в Калинга, подобно на останалите им азиатски съседи, татуировките не са просто случайно изрисувани изображения или нечия ексцентрична прищявка. Те показват социален статут и принадлежност към общността, разказват истории за победи и личностно израстване като в същото време са и интегрална част от културата, историята и вярванията на местните, защото както казва Уанг-од “когато златото и дрехите изчезнат в отвъдното, татуировките ще останат единственото видимо нещо за древните духове”.

Самата Уанг-од получава първите си татуировки, когато е все още младо момиче, но за разлика от мъжките татуировки, които отразяват победата в битка, нейните, както и на останалите жени, са с далеч по-прозаична, естетическа цел. Жените получават татуировките си с достигането на полова зрялост, тъй като  се смята, че колкото повече татуировки има една жена, толкова по привлекателна е тя за мъжете.

Източник: официалната Фейсбук страница на Уанг-Од

Източник: официалната Фейсбук страница на Уанг-Од

Всичко за татуировките научава от баща си, който е наследник на вековен род татуисти и, който следвало да предаде наученото знание на кръвните си наследници. Уанг-од започва да практикува занаята още на 15 години и от този момент насетне това се превръща в единственото й занимание. От него обаче започва да печели едва в последните години, тъй като първоначално услугите на татуистите са абсолютно безплатни и извършвани в името на колективното благо.

Придържайки се стриктно към ритуалите и изискванията, съпътстващи татуирането, Уанг-од продължава да прави татуировките си по специална техника, запазила автентичността си през вековете. Необходимият й набор от инструменти се изчерпва единствено до две дървени пръчки и трън от лимоново дърво. В едната пръчка  поставя острия трън, служещ за игла, а с другата леко започва да почуква върху първата, пробивайки кожата на татуирания. Мастилото пък се намазва върху лимоновия трън, а за изработката му е необходим само стрит въглен, смесен с вода.

Снимка на традиционните инстртументи, които използва Уанг-Од. Трите точки са официалният ѝ подпис и символизират нея идвете ѝ пра-племенички.   Източник: Travels with a Hobo

Снимка на традиционните инстртументи, които използва Уанг-Од. Трите точки са официалният ѝ подпис и символизират нея идвете ѝ пра-племенички. 

Източник: Travels with a Hobo

Тъй като целият процес е със статут на свещен ритуал има определени изисквания и правила, които трябва да се уважават преди и по време на татуиране. Така например преди да се премине към действие “мамбабатокът” (mambabatok) или татуистът обикновено заколва прасе и, разчитайки вътрешностите му, разбира дали духовете одобряват предстоящото татуиране. Също така една от най-лошите поличби е татуираният да кихне по време на ритуала - при такова положение работата спира и може да бъде възобновена, чак когато боговете са отново благосклонни.

Освен с уникална техника на създаване, татуировките се характеризират и със специфичен дизайн в т. нар. „племенен стил“, който се отличава с опростени геометрични фигури, лишени от натрапчиви детайли. И макар телата на местните хора да разкриват изключително мащабни рисунки, покриващи кожата почти изцяло, може да се забележи, че всъщност елементите им са съвсем минималистични и изчистени. Мъжете най-често получават орел на гърдите си като награда за надмощието им над противниците. Други често срещани символи са тези на питона - символ на здраве и късмет; скорпион - сила и защита; стълба - извисяване и успехи. Като първите татуировки, които получава Уанг-од са именно питон и стълба.

Каталог на татуировките на Уанг-Од с разяснения за значението на всяка от тях  Източник: официалната Фейсбук страница на Уанг-Од 

Каталог на татуировките на Уанг-Од с разяснения за значението на всяка от тях

Източник: официалната Фейсбук страница на Уанг-Од 

Днес Уанг-од е на 101 години, жизнена и все още практикуваща, заедно с двете си пра-племеннички, които очаквано ще наследят занаята, макар да не са кръвни наследнички. Личният й живот обаче е изпълнен с въпросителни. Знае се единствено, че в ранната си младост решава да се омъжи за младеж от селото против волята на родителите си. По същото време обаче на територията на Филипините навлиза японската армия и макар и отдалечени географски, селата в провинцията все по-често започват да стават обект на набези, както от японски войници, така и от филипински. В отговор на настъпващата заплаха група мъже, ловци на глави, заедно с годеника на Уанг-од, тръгват на бой. Годеникът й обаче така и не се завръща. Оттогава до днес Уанг-од не се събира с друг мъж и не оставя поколение след себе си.

През юни тази година след дълго чакане получава национална награда за принос към културното наследство на Филипините (Dangal ng Haraya Award), връчвана от Националната комисия по култура и изкуства. Това, заедно с наградата за живи съкровища (Gawad sa Manlilikha ng Bayan), е прието за най-висша форма на признание от държавата към творците на традиционни изкуства.

Текст: Весела Данова

Панаир на суетата - Тръмп в Азия

Азиатската обиколка на Доналд Тръмп бе най-дългата визита на американски президент от 25-и години насам и първо официално посещение във Виетнам. Деветте дни ще останат в историята и като пример за бъдещото отношение на САЩ към Азия – бомбастични изявления и помпозност, но липса на конкретни решения. Въпреки продължаващия етнически конфликт в Мианмар, безпрецедентно противопоставяне между Пекин и Делхи, нестабилността пред новия тайландски крал, задълбочаването на авторитаризма в Камбоджа и напрежението в Южно-китайско море, нито една от тези кризи не бе на дневен ред пред Тръмп. Американската администрация оправда очакванията и продължи с войнствени речи и липса на конкретни решения или пробиви по многото критични въпроси, които засягат Азия.

В Япония и Република Корея, президентът Тръмп преповтори своята бомбастична реторика срещу КНДР. Поредното воле от обиди и заплахи допълнително отблъснаха Пхенян, който излезе с позиция, че не вижда смисъл за бъдеща комуникация с Вашингтон. Нека не забравяме, че миналият вторник Тръмп бе готов да се споразумее с младия маршал Ким Чен Ун, а на следващия ден го заплаши с тотално унищожение.

Посещението в Китай премина под абсолютното китайско превъзходство на домакина Си, който наскоро допълнително укрепи своята власт. Тръмп очевидно бе очарован и впечатлен от тежкия протокол, помпозност и куха церемониалност . Ако съдим по активността му в Twitter, той видимо се прехласна по китайската опера и Забранения град. Китайските власти успяха да представят посещението на Тръмп като пореден пример за водещата глобалната роля на Пекин и личния чар на Си Дзинпин.

Twitter дипломация / Официален профил на американския президент Доналд Тръмп

Въпреки, че бяха подписани предварителни търговски споразумения за 250 млрд. долара, те са в твърде ранен етап на договорки и е неясно колко от тях ще се осъществят. Структурни проблеми като търговския дисбаланс между двете страни, често споменаван от Тръмп, не бяха дискутирани. Американският президент също пропусна да повдигне ключови въпроси като свободното мореплаване в Южно-китайско море и човешките права в Китай, които винаги досега са били водещи приоритети на предишни президентски администрации.

Посещението на Тръмп във Виетнам ще се запомни с речта му пред организацията за Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (ASEAN). В типичния си стил, той се оплака от страните, които не играят „честно“ и допринасят за негативния търговски баланс на САЩ. Тръмп също не пропусна възможността завоалирано да атакува Китай, въпреки комплиментите, които той не пестеше по адрес на Си Дзинпин само преди ден. Независимо от очакванията на много от участващите държави за съживяване на Транс-тихоокеанското сътрудничество, американският президент обяви, че САЩ нямат намерение да се обвързват с подобни мащабни задължения. Китайският президент Си представи доста по-ведра и оптимистична гледна точка и подчерта своята подкрепа за разширяването режима на международна търговия. Тръмп пропусна възможността да утвърди позицията и приоритетите на САЩ по време на 31-а среща на ASEAN. Американският президент също не участва в паралелната 12-а сбирка на лидерите на страните от Източна Азия (която включва Русия, Канада и САЩ). При липса на важни решения и новини, журналистите се фокусираха върху куриозните ситуации около Тръмп, а те никога не са малко.

Културна дипломация в 21 в. – президентът на Филипините пее „по нареждане на главнокомандващия на САЩ“ на главнокомандващия на САЩ: "Ти си светлината в моя свят / ти си половината мое сърце"

Едно сложно ръкостискане

Девет-дневното посещение на Тръмп още веднъж доказа, че Вашингтон очевидно не се интересува от случващото се в Азия. Ако съдим по коментарите и туитовете му, американският президент не е наясно със сложната политическа реалност и динамика на континента. Освен липсата на интерес, администрацията на Тръмп се лишава от човешки капацитет. За последната една година, САЩ са изгубили над половината от своите посланици от кариерата и много от незаменимите тясно-специализирани специалисти. Например, въпреки сложната ситуация на корейския полуостров, Вашингтон все още няма посланик в Сеул.

Защо Ким Чен Ун ще ме обижда на "стар" след като аз НИКОГА не бих го нарекъл "нисък и дебел"? Ех, аз полагам такива усилия да съм му приятел и може би това някога ще се случи!

Защо Ким Чен Ун ще ме обижда на "стар" след като аз НИКОГА не бих го нарекъл "нисък и дебел"? Ех, аз полагам такива усилия да съм му приятел и може би това някога ще се случи!

Оттеглянето на САЩ от Азия или липсата на капацитет да поддържат своите позиции ще увеличи нестабилността в Азия. Китай ще продължи да набира скорост особено с инициативата Един пояс, един път, позната още като Новия път на коприната. Увеличена нестабилност в периферията ще позволи на различни авторитарни лидери като Хун Сен в Камбоджа и Родриго Дутерте във Филипините да продължат своите спорни политики. Това посещение ще се запомни с многото шум и помпозност, но липсата на важни решения. Последните девет дни бяха изгубено ценно време в критичен за Азия момент.