За изкуството, татуировките и отрязаните глави във Филипините

Високо в най-северните части на Филипините сред високи планини и непристъпни гори се намира провинция Калинга - земя с многовековна култура и динамична история, до неотдавна населявана от кръвожадни ловци на глави, участвали в кървави битки и мистични ритуали.  

За хората от региона се знае, че са били отмъстителни воини и често пъти са били въвличани в ожесточени междуплеменни сблъсъци, обичайно завършващи с нечия отрязана глава като трофей. Обезглавяването е широко разпространена практика из целия свят и освен, че е изключително жестока смърт, за много култури е натоварено и с известна символика. Смята се, че главата приютява душата и същността на човека, така че насилственото й отделяне от тялото е разглеждано като акт на изначално оскверняване и унижение на противника. В много племена, включително и в тези от Калинга, първата отрязана глава бележи началото на зрелия живот на мъжете и е признак за мъжество. В този смисъл  никак не е случайно или изненадващо, че провинцията се казва именно “Калинга” – в превод от местните диалекти банаг (Ibanag) и гаданг (Gaddang) думата буквално означава войн или ловец на глави. Въпреки всичко това обаче, или именно благодарение на него, днес провинцията е най-известна с факта, че е дом на Уанг-од (Whang-od), позната още като последната носителка на традиционното за региона изкуство „баток“ (batok).  

В превод думата “batok”, най-общо означава „татуировка“, а самото изкуство е многовековна практика, която се изразява в татуирането на мъжете и жените в селата. Татуирането само по себе си обаче не е нещо непознато за азиатския регион. В личния си сайт антропологът Ларс Крутак (Lars Krutak) споделя информация как жените, представителки на японската етническа група Айну (Ainu),  татуирали усмивки на лицата си; местното население на о-в Борнео пък вярвало, че татуировките извисяват човека и го правят пълноценен; а в тайванската етническа група Атаял (Atayal) мъжете получавали татуировки след първата им победа в битка, а за жените татуировката пък била знак, че имат ненадминати умения в плетенето.  

За хората в Калинга, подобно на останалите им азиатски съседи, татуировките не са просто случайно изрисувани изображения или нечия ексцентрична прищявка. Те показват социален статут и принадлежност към общността, разказват истории за победи и личностно израстване като в същото време са и интегрална част от културата, историята и вярванията на местните, защото както казва Уанг-од “когато златото и дрехите изчезнат в отвъдното, татуировките ще останат единственото видимо нещо за древните духове”.

Самата Уанг-од получава първите си татуировки, когато е все още младо момиче, но за разлика от мъжките татуировки, които отразяват победата в битка, нейните, както и на останалите жени, са с далеч по-прозаична, естетическа цел. Жените получават татуировките си с достигането на полова зрялост, тъй като  се смята, че колкото повече татуировки има една жена, толкова по привлекателна е тя за мъжете.

Източник: официалната Фейсбук страница на Уанг-Од

Източник: официалната Фейсбук страница на Уанг-Од

Всичко за татуировките научава от баща си, който е наследник на вековен род татуисти и, който следвало да предаде наученото знание на кръвните си наследници. Уанг-од започва да практикува занаята още на 15 години и от този момент насетне това се превръща в единственото й занимание. От него обаче започва да печели едва в последните години, тъй като първоначално услугите на татуистите са абсолютно безплатни и извършвани в името на колективното благо.

Придържайки се стриктно към ритуалите и изискванията, съпътстващи татуирането, Уанг-од продължава да прави татуировките си по специална техника, запазила автентичността си през вековете. Необходимият й набор от инструменти се изчерпва единствено до две дървени пръчки и трън от лимоново дърво. В едната пръчка  поставя острия трън, служещ за игла, а с другата леко започва да почуква върху първата, пробивайки кожата на татуирания. Мастилото пък се намазва върху лимоновия трън, а за изработката му е необходим само стрит въглен, смесен с вода.

Снимка на традиционните инстртументи, които използва Уанг-Од. Трите точки са официалният ѝ подпис и символизират нея идвете ѝ пра-племенички.   Източник: Travels with a Hobo

Снимка на традиционните инстртументи, които използва Уанг-Од. Трите точки са официалният ѝ подпис и символизират нея идвете ѝ пра-племенички. 

Източник: Travels with a Hobo

Тъй като целият процес е със статут на свещен ритуал има определени изисквания и правила, които трябва да се уважават преди и по време на татуиране. Така например преди да се премине към действие “мамбабатокът” (mambabatok) или татуистът обикновено заколва прасе и, разчитайки вътрешностите му, разбира дали духовете одобряват предстоящото татуиране. Също така една от най-лошите поличби е татуираният да кихне по време на ритуала - при такова положение работата спира и може да бъде възобновена, чак когато боговете са отново благосклонни.

Освен с уникална техника на създаване, татуировките се характеризират и със специфичен дизайн в т. нар. „племенен стил“, който се отличава с опростени геометрични фигури, лишени от натрапчиви детайли. И макар телата на местните хора да разкриват изключително мащабни рисунки, покриващи кожата почти изцяло, може да се забележи, че всъщност елементите им са съвсем минималистични и изчистени. Мъжете най-често получават орел на гърдите си като награда за надмощието им над противниците. Други често срещани символи са тези на питона - символ на здраве и късмет; скорпион - сила и защита; стълба - извисяване и успехи. Като първите татуировки, които получава Уанг-од са именно питон и стълба.

Каталог на татуировките на Уанг-Од с разяснения за значението на всяка от тях  Източник: официалната Фейсбук страница на Уанг-Од 

Каталог на татуировките на Уанг-Од с разяснения за значението на всяка от тях

Източник: официалната Фейсбук страница на Уанг-Од 

Днес Уанг-од е на 101 години, жизнена и все още практикуваща, заедно с двете си пра-племеннички, които очаквано ще наследят занаята, макар да не са кръвни наследнички. Личният й живот обаче е изпълнен с въпросителни. Знае се единствено, че в ранната си младост решава да се омъжи за младеж от селото против волята на родителите си. По същото време обаче на територията на Филипините навлиза японската армия и макар и отдалечени географски, селата в провинцията все по-често започват да стават обект на набези, както от японски войници, така и от филипински. В отговор на настъпващата заплаха група мъже, ловци на глави, заедно с годеника на Уанг-од, тръгват на бой. Годеникът й обаче така и не се завръща. Оттогава до днес Уанг-од не се събира с друг мъж и не оставя поколение след себе си.

През юни тази година след дълго чакане получава национална награда за принос към културното наследство на Филипините (Dangal ng Haraya Award), връчвана от Националната комисия по култура и изкуства. Това, заедно с наградата за живи съкровища (Gawad sa Manlilikha ng Bayan), е прието за най-висша форма на признание от държавата към творците на традиционни изкуства.

Текст: Весела Данова