Крехкият баланс между културните ценности и половото (не)равенство в Камбоджа

Възникването на общественото движение #metoo се оказа едно от най-знаковите събития за изминалите месеци, а експлозивната сила, с която развълнува обществените води, бързо поведе след себе си вълна от яростно негодувание и шокиращи разкрития. Макар и скандално, а впоследствие и донякъде преекспонирано явление, факт е обаче, че безсъмнено успя да хвърли светлина върху проблем, от който до преди това дипломатично извръщахме поглед. В същото време обаче изглежда, че като че ли отзвукът от скандала остана сравнително лимитиран в географски аспект. И докато ставахме свидетели на шума и възмущението в някои държави, то за други, сред които и Камбоджа, продължи да се знае точно толкова малко, колкото и в началото.

Днес сме свикнали да асоциираме наличието на социални проблеми с  фактори като липса на ресурси, на законови мерки или на адекватни политики. Когато обаче говорим за полово неравенство преди всичко е необходимо да се вземе предвид, че причините са комплексни  и почти винаги са тясно свързани с дълбоко вкоренените традиции и морални ценности, формиращи обществения мироглед.

Към днешна дата повече от 50% от населението на Камбоджа са жени. Тези жени обаче продължават да бъдат системно репресирани и да се сблъскват с проблеми като по-ниско заплащане, домашно насилие, ограничен достъп до образование, трафик на хора и принудително сключване на брак.

cambodia 1.jpg

Работата в текстилната индустрия на Камбоджа е смятана за една от най-тежките и дискриминиращи за жените. Работничките често стават жертва на сексуално насилие и заплаха на работното място. Снимка: Human Rights Watch. Фотограф: Samer Muscati

И ако за ситуацията безспорен принос имат тромавите социални политики, незачитането на законовите наредби или пък генералната липса на доверие в институциите, то в същото време едно от най-сериозните предизвикателства за извоюването на равен статут се оказват всъщност традиционните схващания за позициите и ролята на индивида, с които са закърмени поколения кхмерски граждани..

В патриархално уреденото кхмерско общество жените по презумпция са възприемани за по-низши, по-недостойни, по-глупави и безполезни от мъжете, а обществената им роля традиционно се свежда до кротко и благовъзпитано подчиняване на мъжките нужди.  

Едно от възможните обяснения за това се крие в известната поема “Чбаб срей” (ច្បាប់ស្រី), която се радва на дълбоко уважение в Камбоджа.

Чбаб срей или “кодексът на жената”, е своеобразен неофициален сбор от всички правила и норми, към които трябва да се придържа всяка порядъчна жена в името на хармоничния семеен живот. Поемата предлага ясен и структуриран текст в ритмична форма с практически съвети към жените как да се отнасят със съпрузите си и каква роля да заемат в социалната йерархия. Сред някои от съветите са:

„Трябва да бъдеш търпелива и да ядеш единствено след като мъжете в семейството са се нахранили;

Трябва да уважаваш и да служиш на съпруга си по всяко време и преди всичко;

Училището е по-полезно на момчетата, отколкото на момичетата;

Уважавай съпруга си,

Служи му вярно и пази огъня на връзката ви жив – в противен случай ще те изгори;

Не внасяй външни проблеми вкъщи,

Не изнасяй лични проблеми навън.“

По същество “кодексът” втълпява на жените да бъдат сдържани, благовъзпитани, тихи и винаги на разположение. Традиционно тези “съвети” се предават в семейството от майка на дъщеря и от баща на син, но с течение на времето Чбаб срей започва да се изучава и в училищата като общ предмет, което днес е обект на все по-остра критика.

cambodia 2.png

Част от заглавната страница на "Чбаб Срей" он 1959г. Снимка: Khmer Library

Твърде вероятно е влияние върху самия кодекс да оказва и кхмерският фолклор. Според стара кхмерска поговорка “Мъжете са от злато, а жените са като бяла кърпа”. В интерпретацията й кхмерите полагат идеята, че мъжете са безценни и устойчиви като златото, докато жените, в контраст, са като бяла кърпа, която рано или късно някой опетнява. Друга прочута поговорка гласи, че “жената принадлежи на кухнята” като тук посланието е достатъчно красноречиво.

Независимо от недотам благоприятната културна обстановка обаче все по-отчетливо започва да се забелязва бавно и методично разчупване на стереотипите от страна на редица жени. Свидетелство за това са провокативните клипове на младата влогърка Кат Хари (Catherine Harry), в които тя говори открито на теми като депресия, домашно насилие, женско полово здраве и сексуални контакти. Блогърката и авторка на наскоро излязлата книга „Благопристойна жена“ (A proper woman) Таври Туун (Thavry Thon) също дава своя принос в борбата за полово равенство, представяйки личния си сблъсък с предразсъдъците и моралните убеждения на кхмерите, с ограничения достъп до образование и с нравствените учения на Чбаб срей. Не на последно място е и Сао Сопхеак (Sao Sopheak) – една от малкото жени филмови режисьори, която става известна с първия в Камбоджа документален филм за живота и отношенията на две влюбени една в друга жени. Филмът деликатно и ненатрапчиво проследява историята на двете жени в годините на режима на Червените кхмери и след това.

Ясно е, че постигането на полово равенство е бавен и сложен процес, а за общество като това на Камбоджа, белязано от репресивни управленчески модели, от бедност и от безрезервно подчиняване на установените културни стереотипи, всякакви други очаквания и претенции биха били така или иначе нереалистични. С това би могъл да се обясни и лимитираният отзвук от #metoo в пределите на Камбоджа. Тъй като движението до голяма степен засяга един проблем, продукт на взаимодействието между култура, история, възпитание и морални убеждения. Проблем, на който обществото все още не е готово да погледне с безпристрастен и критичен поглед.

Текст: Весела Данова