„НЕ Е ВАЖНО ДАЛИ КОТКАТА Е ЧЕРНА, ИЛИ БЯЛА, ВАЖНО Е ДА ХВАЩА МИШКИ“

Или как се реформира Китай през последните 40 години

 През декември тази година се навършиха 40 години от официалното започване на икономическите реформи в Китай – довели до безпрецедентен икономически растеж и дали безспорен тласък за възраждането на Китай като глобална икономическа и политическа сила.

 Реформаторският дух на Конфуциански Китай

В историографията няма точна дата на основаване на китайската държавност. Въпреки това, с голяма доза сигурност може да предположим, че това е една от страните с най-стара, динамична и богата история в света. От имперски през републиканси до комунистически Китай, през икономически и политически кризи и възходи, с множество прекрояване на граници, Китай винаги е бил и продължава да бъде фактор на световната карта.

В опитите си да разбере и опише имперски Китай, американският дипломат Хенри Кисинджър прави интересен извод за динамиката на промени или реформи в държавническата уредба на империята. През хилядолетната история, множество династии се домогват и впоследствие изгубват императорския престол, но всички без изключение спазват един основен принцип – веднъж на власт – никой не предприема радикални изменения в съществуващата политическа и социално-ценностна конструкция. За пръв път сериозна крачка в обратната посока е направена в края на 19-и и началото на 20-и век, когато, под напора на силно осезаемото военно, търговско и културно влияние на европейските нации в Азия, имперски Китай рухва и посреща 20-и век като република.

Безмилостно въвлечен във водовъртежа на световната икономика и политика, изгубил две Опиумни войни, отхвърлил монархията и вече като република - въвлечен в две световни войни, почти през целия 20-ти век Китай ще бъде раздиран от вътрешни културни, социални и политически противоборства - в опити и надежда един ден да върне отминалото си величие.

В рамките на тази вътрешна борба, 50-те и 60-те години на 20-ти век бележат безпрецедентна икономическа катастрофа (политиката „Големият скок напред“) и социално-културна репресия („Културната революция“), като резултатът са между 20 и 50 милиона загинали китайци, загубено културно наследство, икономически крах, заличена образователна система, неблагоприятно геополитическо положение и силно изострени вътрешни политически протовоборства. Това е периодът на последните години от управление на Мао Дзе Донг, и с изключение на краткото управление на неговия първи приемник Хуа Гуофенг -  началото на ерата на Дънг Сиаопинг.

Ерата на Дънг Сиаопинг. Реформи и отваряне към света

Втората част на 1970-е бележи нов етап в политическото и икономическо развитие на съвременен Китай. След като Мао умира през 1976 г., фокусът на вътрешнополитическата реторика осезателно се измества от идеологическата догма за класова борба и антикапитализъм към политика на прагматични, икономически обосновани, реформистки и модернизационни решения. За това спомага и започналата няколко години по-рано, през 1971 доктрина на Триъгълната дипломация, която стопля отношенията между Китай и САЩ, в противовес на СССР. Това сътрудничество осигурява необходимата външнополитическа сигурност и международна легитимност на комунистически Китай – наред и с техническа подкрепа от Вашингтон.

Политически заявки за технократични реформи са правени още в началото на 60-те години. Самата Реформа в основите си е изградена върху предложението за Четири модернизации (四个现代化) на Джоу Енлай – един от най-близките и дългогодишни съратници на Мао, също един от основните архитекти на Триъгълната дипломация. Друг приближен на Мао - Дънг Сиаопинг е отстраняван два пъти от високи постове в управленската администрация през 60-те и 70-те години – за изява на прекалено „десни“ и либерални идеи. За подобни идеи заплащат с кариерата и често и с живота си и множество други дългогодишни и доверени кадри на партията – включително Лиу Шаочи – наред с други държавни и партийни длъжности – президент на страната до 1966, когато е обвинен в политическа измяна и интерниран.

В крайна сметка Дънг Сиаопинг се утвърждава като лидерът с политическа воля и актив да утвърди и проведе дългосрочна реформистка политика. За официално начало на реформите се приема Третия пленум на единадесетия Централен комитет, провел се на 18-ти декември 1978. Застъпвайки стария конфуциански принцип на разграничаване на истината във фактите (实事求是), Дънг акцентира върху модернизация и реформи в селското стопанство, науката, технологиите, образованието и оставя на заден план възможността за просперитет единствено чрез идеологически прийоми. „Не важно дали котката е черна, или бяла, важно е да хваща мишки“ става постулатът, който може би най-добре описва прагматичността на реформисткия подход на Дънг. Социализмът не трябава да е синомим на бедност, казва той, и максимата, че икономически проспериращо и задоволено общество е добра основа за политическа стабилност, става сред водещите принципи в политиката му.

Реформите се провеждат на няколко основни етапа, първият от които – от края на 70-те до първата половина на 80-те години, акцентира преди всичко върху деколективизация на селското стопанство, плавно отваряне към външни директни инвестиции, както и насърчаване на частната инициатива. Естествено, модернизацията е в обозрими рамки – от една страна Китай е силно централизирана политическа система, от друга – много икономически сектори остават изцяло затворени за външна, или дори частна инициатива. 80-те и 90-те години виждат втория етап на реформите – обусловен от първи стъпки в приватизацията, както и облекчаване или цялостно премахване на някои ценови и/или протекционистични политики.

Характерно за реформистката политика на Дънг е, че отрича принципа на Маоистката политика за икономическа самодостатъчност и предследва обратната цел – интернационализиране на китайските икономически позиции. Финансова и техническа помощ от чужбина първоначално влиза през американски държавни инструменти за международно развитие, както и от големи производствени корпорации, като „Кока кола“ и „Боинг“, които са сред първите чуждестранни инвеститори в страната още през 1978. Постепенно, на принципа на финансиране чрез политически инструменти или  икономически обосновани инвестиции, Китай започва закупуването на чуждестранни технологии и технологични продукти, които са необходими за форсиране на производствения капацитет в страната. Сътрудничеството с международни фирми и политиката на привличане на межуднароден финансов и технологичен капитал добива най-ясно отражение в създаването на Специалните икономически зони – първоначално 4 пилотни – през 1979, впоследствие, през 1984 – вече 18.

deng.jpg

Дънг Сиаопинг на среща с управителят на Ню Йоркската фондова борда Джон Пелан през 1986 г.

Източник: CNN

Интересен ъгъл за засиления приток на чуждестранен капитал към континентален Китай от този период са движенията на хонг-конгския борсов индекс Ханг Сънг – доколкото инвестиционния капитал към Китай по правило минава през финансови инструменти в Хонг Конг. След временен спад причинен от инвестиционни резерви след събитията от Тиананмън от 1989, през 1993 главният стратег на американската инвестициона банка Морган Стенли Бартън Бигс заявява, че след седмица прекарана в Китай не може да бъде по-положително настроен спрямо потенциала за развитие на страната. Само през октомври същата година индексът нараства от 7662 до 9329 пункта, като е започнал годината на ниво от 5512.

Целият процес на либерализация носи със себе си много рискове. Наред с идеологическите дилеми и противоборства в рамките на различните фракции в китайската комунистическа партия, през 80-те години на преден план излизат и покачваща се инфлация, корупция, демографска криза, кулминирала в репресивна политика за ограничаване на раждаемостта и броя на населението. Тези и ред други социални, икономически и политически проблеми кулминират в споменатите студентски протести от юни 1989 година.

Периодът след протестите е вероятно и най-големият тест за устойчивостта на реформистката политика на Дънг Сиаопин. Наред с вътрешни социални размирици и силен външнополитически критики, налице е и вътрешнопартиен натиск. Именно тук отново се проявява лидерският гений на Дънг. Вместо да отстъпи, Дънг прокламира допълнителна либерализация и продължаване на промените – линия продължена и от неговия приемник Дзианг Дзъминг. Реформите не спират и при администрацията на Ху Дзинтао, макар и с известни отстъпки от либералните политики на Дънг и Дзианг.

 

Новата ера на Си – утвърждаване на постигнатото и борба за иновации и растеж

Днес, 40 години след формалното им начало, реформите не стихват. Може би с уточнението, че днес вече говорим за поддържане и развитие на функциониращ пазар, не единствено за реформи. На Третия пленум на Китайската комунистическа партия през 2013 година, Китай официално призна, че навлиза в нов политико-икономически цикъл от развитието си и ще адаптира икономиката си към няколко основни фактора: (1) нарасналата роля на Пекин като водещ фактор в световния финансов и икономически живот, включително чрез прякото влияние на курса на китайската валута – юан (считано от 01.10.2016 официално включена в кошницата валути, формиращи специални права на тираж на МФВ) и (2) необходимостта от структурни реформи в икономиката вътре в страната, включително поради нарастващата роля на малкия и средния бизнес, делът на услугите,  формирането на средна класа и нарасналото вътрешно потребление.

gravity.png

Изменение на китайската икономическа „гравитация” между 2005 и 2015 година

Източник: Deutsche Bank

 Досегашният модел на китайската икономика – основан предимно на производство за експорт, и оказал се така успешен през първите 30 години от историята си, постепенно се оказва все по-изчерпан и донякъде – рисков в условията на променен, силно дигитализиран свят, външен натиск под формата на търговска война със САЩ и все по-засилено вътрешно потребление. Днес са налице свръхкапацитет на почти всички мащабни индустриални сектори в страната, повишени разходи за труд, и за правене на бизнес изобщо (понижена конкурентоспособност спрямо алтернативни за чуждестранните инвеститори дестинации, като Бангладеш, например), понижена рентабилност на активите, и изключително сериозни проблеми в околната среда, включително замърсяване на въздуха, водите и почвите, изсичане на гори и други.

Решаването на тези предизвикателства, не изисква само реформиране на съществуващата система. Днес по-скоро говорим за изграждане на нова икономическа ера. Предвид нарастналия финансов и технологичен капацитет на Китай в ерата на дигиталните технологии са необходими политики за иновации и създаване, прилагане и утвърждаване на присъщи нови икономически модели. Вероятно затова не е случаен фактът, че основателите и изпълнителни директори на два от трите най-големи китайски технологични гиганта – Джак Ма (Алибаба) и Ма Хуатънг (Тенсънт) бяха сред първите наградени с ордени за принос към реформите на церемонията по честванията на годишнината в Пекин тази година.

Интересна  стъпка от новото време е стратегическата програма „Произведено в Китай 2025” (中国制造2025) - оповестена през май 2015 година и според която правителството ще отдели бюджет от 300 млрд. долара. Целта е до 2025 година китайската икономика да бъде не само в максимална степен независима и самодостатъчна в ключови индустрии, измежду които аеронавтика, електроника, информационни технологии, възобновяеми източници на енергия, транспортни съоръжения, медицинско оборудване и други, но и да бъде пионер в иновациите и прехода към производствените системи и процеси на бъдещето.

Интересен аспект на икономическата трансформация е и динамиката в сферата на услугите. Понастоящем тя съставлява около 50% от икономиката на страната (в САЩ делът на услугите е 80%, в Канада – 70%). По данни на китайския статистически институт, през първата половина на 2018 година растежът на сферата на услугите в Китай е 7.6%,  което допринася за 60.5% от общия растеж на китайската икономика и индикира 23.8% по-висок принос от растежа, регистриран в конвенционалните производствени и добивни индустрии.

cainiao.jpg

Роботи разпределят покупки от електронна търговия в изцяло автоматизиран логистичен център в гр. Хангджоу през септември 2014

Източник: www.news.cn

Значими стъпки са направени през последните години в сферата на финансовите услуги и в частност – присъствието на Китай на международните финансови пазари. През 2018 година бяха улеснени условията за достъп на чуждестранни инвеститори до облигационните пазари в страната. Това реално обуславя преход от акцент върху преки директни инвестиции – или инвестиции в конкретни проекти, в акцент върху портфолио инвестиции. През септември 2018 китайските пазари на акции и облигации вече се нареждат съответно на второ и трето място в света по размер, като инвестициите в облигации деноминирани в китайски юани достигат 462.2 млрд. долара – или 277.3% растеж спрямо година по-рано. Подобни стъпки определят повече тежест в международен мащаб на националната валута , което неминуемо ще намали зависимостта от американския долар.


Търговски възможности насред търговска война

Към днешна дата това са сред основните предизвикателства и възможности пред Китай и китайската икономика – растеж, основан на иновации, засилване на вътрешното потребление и понижаване на зависимостта от отношения с външни търговски партньори.

buenos aires.jpg

Делегациите на САЩ и Китай при срещата на най-високо ниво в Буенос Айрес през декември 2018

Източник: CNN

 

Равносметката е, че бяла, или черна, „котката“ на социализма с китайски характеристики води като резултат редуциране на бедността в страната от 97.5% от населението през 1978 до 3.1% днес.

Множество въпросителни остават пред китайската икономика занапред, включително преструктуриране на вътрешния дълг, овладяване на рисковете свързани със сектора на недвижимите имоти, както и отговор на апелите на международни партньори и инвеститори към допълнително облекчаване на условията за правене на бизнес в Китай от чужденци.

По думите на У Чианг – политически анализатор, вероятно именно днешните проблеми и натиск, в частност произтичащи от търговската война със САЩ, могат да бъдат и добра отправна точка за рефорсиране на икономическото преструктуиране и утвърждаването на нов, по-стабилен спрямо вътрешни и външни фактори икономически модел. Дали това ще бъде случаят, остава да разберем в бъдеще.

1 250 000 000 долара в час

  • 30 800 000 000 долара оборот за 24 часа от разпродажби или 1 250 000 000 долара в час

  • 27% ръст на продажбите спрямо 2017

  • Козметичната марка Мак (MAC) продава 3,700 червила в секунда

  • Над 180 000 марки от целия свят са представени в рамките на кампанията

  • Участват над 200 000 магазина

  • Търговци от 75 държави представят вносни продукти в Китай

  • Маратонът започна с изпълнения на Марая Кери и Цирк дю Солей

  • Игри във виртуална и аугментирана реалност за получаване на отстъпки и засилване на потребителския интерес

Така изглеждат в груби цифри и факти резултатите от 10-а разпродажба за необвързаните в Китай, организирана от интернет гиганта Алибаба. Консуматорският празник започва като възможност за студентите, които не са във връзка, да се поглезят, а днес привлича стотици милиони консуматори с изначалната идея – купи каквото искаш с неприлично голяма отстъпка. Ако можеш.

Еволюцията на кампанията „11.11” обаче далеч надминава първообраза си и това, което я прави различна, не е единствено мащабът. Това, което Алибаба доказва вече няколко години е, че моделите на нов тип пазаруване (The New Retail) и на нов тип консуматорско мислене (New Retail State Of Mind) работят и имат бъдеще. Клиентът вече не отива да търси продукта. Продуктът идва сам и намира клиента. Всъщност, намира го около 435 000 пъти в секунда в пиковия час на кампанията.

Даниел Джанг, главен изпълнителен директор на организатора Алибаба, обявява тазгодишния резултат от 213.5 млрд. юана оборот за целия ден на продажби Снимка: Саймън Сонг

Даниел Джанг, главен изпълнителен директор на организатора Алибаба, обявява тазгодишния резултат от 213.5 млрд. юана оборот за целия ден на продажби Снимка: Саймън Сонг

Как се постига всичко това?

Това, което Алибаба са създали, не е просто ден на промоциите и търговските отстъпки. На езика на западния човек, те са създали нова технологична Коледа – очакван ритуал с празнична атмосфера седмици преди деня на кампанията, серия от събития от Торонто през Лондон и Париж, които са включени в добре смазан емоционален, алгоритмичен и логистичен механизъм. Резултатите са налице: хората говорят за събитието, очакват го, подготвят се. Над 180 000 традиционни магазина из Китай са оборудвани с облачни витрини, а асортиментът и начините на разплащане са интегрирани в единна платформа с приложение за мобилен телефон. Потребителите получават ваучери за отстъпки по критерии като местоположение, участия в игри с виртуална или аугментирана реалност, а активността им днес генерира потребителски точки за покупки утре.

За участниците в кампанията, измежду които XiaoMi, iPhone, Samsung, наред с над 180 000 други марки, това не е ден за реализация на свръхпродажби, те са вторичен продукт. Феноменът "11.11" е преди всичко възможност компаниите да засилят и подобрят комуникацията и връзката си с китайския потребител, да разберат повече за него и да дадат това, което той търси – силно индивидуализирано, бързо, лесно. И най-вече – под формата на забавление за хората, не просто онлайн пазаруване с изгодни цени.

Горещите арктически амбиции на Китай

Най-северното китайско селище, Мохе Сиан, е разположено на почти еднаква географска дължина с Берлин. Физическата отдалеченост от Арктикаобаче не пречи на Пекин да гради грандиозни планове за навлизане в едни от най-неблагоприятните условия на света в името на своите глобални амбиции.

Китай има сериозни стремежи да се възползва от продължаващото топене на перманентната ледена покривка, която сковава Северния полюс. Значителната инвестиционна програма в извличане на природен газ, развитие на транспортна инфраструктура и научна работа ясно демонстрират мащабните китайски намерения. Азия.бг представя за първи път на български език арктическите амбиции на Китай и как те ще предопределят развитието на света.

Глобалното затопляне вече предизвика огромни  промени, които имат катастрофални последици за човечеството. Докато страни като Бангладеш и Мианмар ще загубят най-плодородните си земи заради повишеното ниво на океаните, Русия и Китай се подготвят за Северен полюс без перманентна ледена покривка. Някои  консервативни изчисления сочат, че пълното стапяне на летния лед може да се случи след само 20 години, което ще отвори Северния морски път за активно корабоплаване. Според руското Министерство на транспорта миналата година е била рекордна за стокооборота, следващ северното крайбрежие, който се очаква да скочи десетократно до 2025.

Северният морски път (в синьо) може да бъде алтернатива на Морския път на коприната (в червено) само след няколко десетилетия Снимка: Уикипедия

Северният морски път (в синьо) може да бъде алтернатива на Морския път на коприната (в червено) само след няколко десетилетия
Снимка: Уикипедия

Интересът на Пекин към Арктика започва през 1980-те и рязко ескалира през последното десетилетие. Ограничените и специализирани научни изследвания бързо се развиват с научни програми, изследователски центрове и дори сателитна програма. Засиленият интерес се развихря паралелно с щедрите държавни инвестиции в „Новия път на коприната“, който трябва да гарантира независими и разнообразни транспортни коридори към Китай. Когато бъде напълно проходим след две десетилетия, Северният морски път се очаква да стане третият елемент, допълващ „Икономическия пояс на коприната“ и „Морския път на коприната“.

Използването на Северния път може да доведе до близо 50% транспортни икономии, съкращавайки корабоплаването между Китай и Западна Европа с около 4000 км. (или 15 дни). Освен финансови измерения, новият маршрут ще позволи на китайските стоки да избегнат Суецкия канал и американските бази по пътя. За момента това е единственото решение на т.нар. „малакска дилема“, според която контрол върху ключовия азиатски пролив гарантира контрол върху Китай.

Въпреки оптимистичните надежди, суровите природни дадености са трудно-преодолимо препятствие дори за най-големите авантюристи. По 14 000-и километра от Владивосток до Санкт Петербург, които следват едни от най-затънтените райони на Русия, липсва базова инфраструктура за зареждане и ремонт на модерни кораби. Днешните ледоразбивачи проправят коридори до 25 м., което е крайно недостатъчно за супертанкерите, чиято ширина често надхвърля 35 м. Допълнителните разходи за застраховки и специализирано обучение на екипажите правят Северния път нерентабилен. Решението на тези проблеми изисква политическа воля и инвестиции, с които Русия не разполага към момента.

Подобни препятствия изглежда не притесняват Пекин, който търси всякаква възможност за разнообразяване на значителните си запаси във чужда валута. Измеренията на китайските амбиции са в три посоки – развитие на руската инфраструктура, изграждане на мащабна научно-изследователска програма и дипломатическа експанзия.

Китайски изследователи поставят метеорологична станция в Северния ледовит океан, на заден план е ледоразбивачът "Суе Лонг" Снимка: Синхуа

Китайски изследователи поставят метеорологична станция в Северния ледовит океан, на заден план е ледоразбивачът "Суе Лонг"
Снимка: Синхуа

Пекин има сериозни интереси в енергийни проекти на Русия, които пряко допринасят за достъпа до разнообразни източници на въглеводороди. Китай вложи над 12 млрд. долара срещу 30% в газовия хъб на полуостров Ямал, за който са поръчани 15 специални  танкери-ледоразбивачи. Необратимото превключване на китайските електрически централи от въглища към природен газ само ще засили интереса към подобни проекти. Естествен фокус ще е Арктическият регион, който според проучване на Американската геологическа служба разполага с над 30% от неоткритите резерви на природен газ.

Екипажът на ледоразбивачът "Суе Лонг" по време на изпращането им за първата китайска обиколка на Северния полюс Снимка: Синхуа

Екипажът на ледоразбивачът "Суе Лонг" по време на изпращането им за първата китайска обиколка на Северния полюс
Снимка: Синхуа

Инвестиционната програма се допълва от решителни научни разработки, който бяха представени през месец януари тази година в първата „Бяла книга за китайската арктическа политика“. През последните години Пекин организира все повече полярни експедиции, като към момента техния брой е над 30 от 1984 г. насам. В допълнение на арктическите изследвания, кипи трескава развойна дейност. Най-модерният ледоразбивач „Суе Лонг 2“, който струва над 600 млн. долара, ще влезе в експлоатация следващата година. Също така до 2020 Китай ще разполага с най-малко шест специализирани сателита за изследване на Арктика.

Учен от четвъртата китайска експедиция до Северния полюс събира проби през 2010 Снимка: Синхуа

Учен от четвъртата китайска експедиция до Северния полюс събира проби през 2010
Снимка: Синхуа

Китай изглежда е наясно, че арктическият лед трябва да бъде преодолян не само с ледоразбивачи и сателити, но и с дипломатически партньорства. През миналата година президентът Си положи сериозни усилия да представи своите арктически намерения на лидерите на Русия, Финландия, Дания, Норвегия, автономния остров Гренландия и Исландия. Последните две страни са особено заинтересовани да привлекат китайски инвестиции, а Хелзинки и Пекин наскоро се договориха да създадат „Информационен път на коприната“, който ще свърже Арктика с Азиатските пазари. Топлите отношения със студените страни са очевидни, иначе защо Китай ще поддържа посолство с персонал от 500 дипломати в Рейкявик, столицата на Исландия, която има население от 320,000 души? За сравнение, Вашингтон е представен от 70 дипломати.

Температурните рекорди от последните години са неоспорим белег на променящия се климат, който ще засегне целия свят. От сушави лета и смразяващи зими в България, до разтапянето на арктическия лед, последиците за човечеството ще са грандиозни. А междувременно някои страни като Китай вече се подготвят да спечелят от апокалиптичното бъдеще.

新年快乐 или за новостите в китайската нова година

Хонг бао, джао дзъ, WeChat прегрява, около 385 милиона човека са на път в рамките само на Китай по случай празника, а улиците на Шанхай са празни. Приключихме годината на петела, официално започнахме годината на кучето. Честита нова година!

Няма еднозначен отговор на въпроса коя по поредност е новата година. Китайският календар е цикличен, лунно-слънчев, всеки месец има 28 дни, а веднъж на три години годината има 13 месеца. Нова година започва на различна дата всяка година, в промеждутъка между 21 януари и 20 февруари, а самият празник продължава 15 дни.

Както всичко останало в Китай и Азия, и самото почитане на нова година не е подминато от силна доза символизъм. Започваме със зодиака. Кучето е единадесетото животно в китайския календарен цикъл, от общо 12. Плъхът е първи, волът – втори и така до прасето в края на цикъла. Всяко животно (и хората родени през съответната година) носи определени черти на характера, като всички животни са свързани с по две разновидности на общо пет земни елемента (растящо дърво, отрязано дърво, естествен огън, запален огън, земя, обработена почва, метал, ковано желязо, течаща вода, спокойна вода). Конфигурациите от животно и разновидност на земен елемент бележат календарни цикли от по 60 години всеки.

Счита се, че хората родени през годината на кучето са лоялни, честни, добросъвестни и коректни. Няма зодии заредени с негативен оттенък (може би с изключение на годината на овцата), но годините на тигъра и дракона са предпочитани в силно суеверните рамки на китайското семейно планиране.

Приготовленията за нова година започват седмица по-рано, отново със символичен заряд. Храната се приготвя предварително, като през първите пет дни на новата година не се готви. Особено важен елемент през седмицата преди нова година е почистването на къщата – или с други думи – изгонване на злите духове. Изплащането на дългове през последните дни на старата година е препоръчително, защото влизането в новата година предполага ново начало (или зададена инерция до следващата нова година). Къпането и подстригването на косата също се извършват непосредствено преди започването на празника, защото носят риск от отмиване на новогодишния късмет в рамките на първите дни от новата година.

Първата вечер предполага празнична вечеря за цялото семейство. Основните ястия варират в различните китайски провинции (или диаспори по света), но като правило – сервират се тестени пелмени, или джао дзъ (饺子). Изборът на това ястие не е случаен, основно по две причини – първо, пелмените визуално приличат на стара китайска разменна златна или сребърна монета – ямб (银锭) и също така – произношението на носещите йероглифи е много подобно на произношението на йероглифите за монета/пари (角子) и на произношението на йероглифите за „изгонване на старото” (辞旧).

През втория ден омъжените дъщери посещават домовете на родителите си. През третия ден се гори хартия, отново за прогонване на злите духове, a ходенето и посрещането на гости не е прието. През следващите дни, до петнадесетия ден, отново има ред специфични традиции и обреди, но в модерен Китай четвъртият/петият ден бележат неформалния край на тържествата и завръщането към работно ежедневие. Отличават се, обаче, празненствата на петнадесетия ден – Денят на горящите фенери. Хората палят свещи и фенери, които поставят пред домовете си, гощават се с танг юен (汤圆) – лепкави оризови топчета, а неомъжените жени пишат името си на портокалова, или мандаринова кора, която изхвърлят в реката, или в езеро.

Може би тук е моментът да споменем и червените пликове с пари - вездесъщите хонг бао (红包), които вероятно са сред най-ярките символи на празника (наред с неизменното им присъствие и на сватби, рождени дни, дори погребения). Подобно на българското новогодишно сурвакане, разменянето на пари в Китай е традиция от незапомнени времена и уви – днес с огромни мащаби. За разлика от нашата традиция, в Китай хора от всички възрасти получават хонг бао. През последните години, изцяло в светлината на дигиталните  разплащания в Китай, размяната на електронни хонг бао през мобилен телефон е доведена до статут на неписан закон с отявлени игрови, дори хазартни елементи. Само в платформите на компанията Тенсънт (腾讯), на нова година през 2015 са разменени 3.2 милиарда хонг бао, през 2016 – 32.1 милиарда хонг бао, а през 2017 – 46 милиарда хонг бао. Статистиката за 2018 година се формира към момента на списване на настоящия текст. Интересен факт е, че традицията не се обуславя единствено от самата същност на транзакция на пари. Изборът на хонг бао сума отново е от значение, като числата с цифрата „8” са силно предпочитани, а числата с цифрата „4” – избягвани. Обикновено влюбените двойки разменят 520 юана, прочетени като „у ар линг”, което звуково е близо до 我爱你 („уо ай ни”) – или – „Обичам те”.

И така, Честита Нова Година на (земното) куче. Обичайте се и учете китайски.

В какво инвестира Китай?

Различни подбуди и съображения пораждат икономическия феномен, познат като „сливания и придобивания”. Накратко, компании придобиват или се сливат с други, най-често с нагласата, че „1+1 е повече от 2”. В рамките на този тип сделки се търгуват не само физически активи, а и интелектуална собственост и ноу-хау, достъп до разработени търговски канали, сформирани екипи от специалисти, финансова история, търговски марки и дори добра търговска репутация. Ако трябва да обобщим – понякога е по-лесно и смислено да купиш нещо готово, вместо да го създадеш от нула, ако изобщо можеш. Заплащаш за всичко, което харесваш, получаваш сработен механизъм за паричен поток, продукти, хора и пазари, като за себе си спестяваш време и риск. Ако математиката и психологията работят добре, 1+1 наистина може да е повече от 2.   

През последните години световният корпоративен свят бе залят от вълна на китайски придобивания, която създаде много въпроси и противоречия, както в САЩ, Европа и Австралия, така и в самия Китай. Както писахме в анализ от преди месец, през последните десетина години китайски компании придобиха изцяло или частично значими международни търговски марки и активи, сред които шведския автомобилопроизводител „Волво“, италианските производител на гуми „Пирели“ и футболния отбор „Интер“, френския туристически гигабранд „Клуб Мед", швейцарския агрохимичен гигант „Синджента“, най-големият производител на свинско месо в света – американската „Смитфийлд Фуудс“, най-големият производител на мляко и млечни продукти в Израел – „Тнува“, апетитни дялове в „Дойче банк“ и т.н. - списъкът може да бъде значително продължен.

Сделката за „Смитфийлдс” беше надълго обсъждана формално в американските политически среди, доколкото поради размера и същността си фирмата е считана за въпрос от национална сигурност. През 2013 година регулаторът CFIUS (Committee on Foreign Investment in the United States) в крайна сметка даде зелена светлина и сделката се осъществи, но не същото се случи тази есен с китайския апетит за американския производител на полупроводници Lattice (NASDAQ LSCC). Президентът Тръмп блокира тази сделка, отново от съображения за национална сигурност, а неясна остава съдбата и на друго предложение от китайски купувач – това за придобиването на платформата за финансови услуги Moneygramm от Алибаба.

Истината е, че поток от много пари трудно се спира. Интересно е, обаче, какво се случва при извора на потока, в Пекин.  По данни на Министерството на икономиката на Китай, за първото десетмесечие на 2017 китайските инвестиции в чужбина са намелели с 40.9%, до 86.31 млрд. долара, спрямо сходния период през 2016 година. Причината е, че Китай съвсем официално вече няма интерес и вероятно няма да купува активи, които не счита за стратегически и които излагат финансовата сметка на страната на риск. През май 2015 година беше оповестена стратегическата програма „Произведено в Китай 2025” (中国制造2025), според която правителството структурира бюджет от 300 млрд. долара с цел до 2025 година китайската икономика да бъде не само в максимална степен независима и самодостатъчна в ключови индустрии, измежду които аеронавтика, електроника, информационни технологии, възобновяеми източници на енергия, транспортни съоръжения, медицинско оборудване и други, но и да бъде пионер в иновациите и прехода към производствените системи и процеси на бъдещето.

Източник:  BAIDU

Източник: BAIDU

В рамките на приоритети, формално заявени по този начин, инвестиции в чуждестранни хотелски вериги и футболни отбори стават нежелани и стратегически неподходящи. Вероятно сега виждаме първите конкретни стъпки и резултати от провеждането на тази политика, доколкото през август тази година бяха оповестени и три основни категории за външнотърговски инвестиции на Китай: (1) насърчавани; (2) ограничени и (3) забранени. Към първите се числят инвестиции в сегментите ресурси и високи технологии, както и проекти по линията на инициативата „Един пояс, един път”, които, освен всичко друго получават и облекчена регулаторна процедура. Към вторите – стандартни проекти в недвижими имоти, сферата на развлекателната индустрия и инвестиции в производство на морално остаряващи технологии и компоненти. Тези инвестиции са обект на завишен регулаторен анализ и контрол, и вероятно в бъдеще ще срещат все по-малка подкрепа и възможност за реализация. Третата категория касае инвестиции в индустрии, които може да застрашат националната сигурност на Китай, включително от технологична и морална гледна точка – хазарт, еротична индустрия и други.

В потвърждение на линията „Технологии, не футболисти” идва и премахването на дългогодишното ограничение на самостоятелни инвестиции на чуждестранни компании в автомобилната индустрия на територията на Китай. Досегашната разрешена практика неотменно беше кооперативна инвестиция между чуждестранната компания и местен китайски партньор. Според изявление от края на октомври тази година се предвижда отпадане на забраната при проекти в сферата на електрическата мобилност. В резултат предстои отваряне на фабрика със 100% собственост на американската Tesla в рамките на зоната за свободна търговия в Шанхай. Пазарът остава затворен и силно регулиран за чуждестранни инвеститори в други сектори, където местните китайски компании продължават да използват правителствена протекция.

България като цяло остана незабелязана от китайската (и не само) инвестиционна политика през предходните години, и ситуацията вероятно ще остане без промяна поне в близкото бъдеще. Пазарът остава неатрактивен, в немалка степен, защото страната е твърде непозната за китайските инвеститори, а политическите ни активи от миналото  – един след друг – безрезултатно изчерпани. Възможностите за търсене на диалог, въпреки това, не са малко, но и инициативата за това засега е пренебрежимо малка и спорадична. Междувременно, за много страни в Европа Индустрия 4.0 се превръща все повече в работещ модел, отколкото в стратегия на хартия, а на изток открито се готвят за глобално технологично върховенство до няколко години.

Кой ще управлява Китай до 2022?

Най-важният ден в политическия календар за 2017 година на най-многолюдната страна в света е 18 октомври. Тогава ще се състои 19-ят Национален конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП), който се организира на всеки пет години. Решенията му предопределят изборa на лидерите и основните приоритети на страната. Подобни събития имат голямо значение за бъдещото развитие на Китай и са съпроводени с внушителни церемонии.

Форматът и задачите на заседанието са определени предварително – няколко хиляди делегати ще избират Централен комитет от 200 кандидати, които ще определят Политбюро от около 20 човека, което ще бъде оглавено от Постоянен комитет. Този най-висш орган на ККП се състои от 5-9 члена и в някаква степен се доближава до работата и функциите на европейските правителства.

Китайските традиции и политическа култура повелят важни решения да се вземат предварително, обикновено при закрити врата. Ролята на Конгреса е публично да подкрепи договорките и да демонстрира пълна подкрепа за ръководството на ККП.

Делегати по време на 18-я конгрес на ККП през 2012 г.,  flickr/Remko Tanis

Делегати по време на 18-я конгрес на ККП през 2012 г., flickr/Remko Tanis

Oсновната цел на Конгреса е да се представят новите лидери, които ще управляват Китай. Настоящият президент Си Дзинпин ще бъде преизбран за втори пет годишен мандат. През последните няколко години той успя да консолидира властта си с мащабни анти-корупционни чистки и назначения на близки свои съратници. Миналата година президентът Си бе определен за „ядро“ на ККП, наравно с Мао Дзе Дунг и Дънг Сяо Пинг.

Любопитна подробност е дали партийната конституция ще бъде допълнена с идеологическата доктрина на Си. Постулатите на предшествениците му  Дзианг Зъ Мин и Ху Дзин Тао са част от основния документ, но без изрично да се споменават имената им. На Дзианг принадлежат Трите насоки (三个代表) от 2002-а година, с които се приема частното предприемачество, а Ху включва икономическата доктрина за „научното развитие“. Постулатите на Си, известни като Четирите стратегически насоки (四个全面战略布局) предписват цялостно развитие на обществото, задълбочаване на реформите, управление на страната и партията съгласно законите. Ако неговата идеологическа линия се включи с изричното споменаване на името му, това ще го издигне наравно до структуроопределящото политическо наследство на Мао и Дън (маоизма и дънгизма). Подобно решение ще е знаково за влиянието на Си. За момента остава все още неясно дали той ще успее да прокара това решение.

Въпреки че Си успя да консолидира Партията, все пак е прибързано да сравняваме постигнатото с култа към личността от 1960-е и 1970-е. Борбата между различни групи и клики (Шангхайската група (上海帮), Комунистическата младежка лига (团派) и Принцовете(太子党)) разкриват сложните политически игри и договорки, които определят съдбата на 1.4 милиарда китайци.

Конкретният избор на членове на Постоянния комитет ще определи кои групировки са във възход и кои губят от влиянието си. Очаква се, че много от настоящите членове ще бъдат пенсионирани, което открива възможности за новата кохорта лидери.

Друг интересен момент е борбата кой да наследи Си след изтичане на втория му пет годишен мандат през 2022 г. Ако се следва традицията до сега, неговият предшественик Ху Дзин Тао би трябвало да осигури избора на свое протеже в Постоянния комитет. Така нароченият бъдещ президент ще може да подготви своя избор след пет години.  

Поддръжници на Си открито се противопоставят на тази традиция. Те настояват, че днешните смутни времена изискват изключения и безпрецедентен трети мандат на Си до 2027 г. Така въпреки, че почти всичко изглежда решено, тепърва остава да разберем кой най-вероятно ще управлява Китай в следващите десет години.

起来 или честит рожден ден, Китай!

В биографичния си очерк „За Китай” Хенри Кисинджър, един от основните архитекти на стоплянето на отношенията между Пекин и Вашингтон в края на 60-е години на миналия век, прави интересната забележка - „специфична характеристика на китайската цивилизация е, че тя сякаш няма начало”. Кисинджър препраща към известната на всяко китайско дете легенда за Жълтия император, който е укрепил разединената в онзи момент китайската държавност. Тоест, когато Жълтият император се появява в митологията, Китай вече е съществувал.

Много нови начала ще преживее през следващите векове страната с може би най-старата история и култура на земята. Имперски династии ще се възкачват и слизат от трона, ще бъдат строени водни канали и търговски пътища за ефективно управление и процъфтяващ живот в Поднебесната империя, ще бъдат издигнати невъобразими за нашите представи военни укрепления и стени, ще дойдат първите йезуитски мисионери и европейски търговци, Китай безмилостно ще бъде въвлечен във водовъртежа на световната икономика и политика, ще изгуби две Опиумни войни, ще отхвърли монархията и ще се превърне в република, ще бъде въвлечен в двете световни войни и почти през целия 20-и век ще бъде раздиран от вътрешни културни, социални и политически противоборства.

1 октомври 1949 година бележи началото на нова устойчива линия в китайската история, а именно съставянето на първото правителство на Китайската комунистическа партия на Мао Зе Донг и де факто – основаването на Китайската Народна Република.       

В Китай днес празникът се отбелязва с честването на т.нар. „Златна седмица” и многообразие от културни и политически мероприятия, военни паради, авиошоу. Забележителна е и традицията за поставяне на десетки хиляди цветни лехи на площад Тиенанмен и на други ключови места в столицата Пекин, както и в други по-големи и малки градове.

1 октомври, Тиенанмен, Пекин;  Синхуа/Ли Хъ

1 октомври, Тиенанмен, Пекин; Синхуа/Ли Хъ

Като на всеки рожден ден, рожденикът вероятно се замисля за постигнатото през последната година и поставя приоритети за следващата. За Китай и постигнатото дотук, и предизвикателствата за утре не са малко. През тази година честванията предшестват друго значимо събитие – провеждането на XIX конгрес на Китайската комунистическа партия. Той започва на 18 октомври и на него със сигурност ще бъдат преизбрани настоящия президент Си Дзин Пин и министър председателя Ли Къ Чианг. Ще бъдат проведени вътрешнопартийни гласувания и оповестени нови ключови фигури в китайския управленски апарат, конституционни реформи и нови политики. Но затова – като му дойде времето – следващата седмица. А сега, 干杯и Честит рожден ден, Китай!

Качено от 菇凉 小仙女 на 2017-10-01.

*起来, в директен превод – „изправи се” са първите строфи от ”Маршът на доброволците”, националния химн на Китайската Народна Република