„НЕ Е ВАЖНО ДАЛИ КОТКАТА Е ЧЕРНА, ИЛИ БЯЛА, ВАЖНО Е ДА ХВАЩА МИШКИ“

Или как се реформира Китай през последните 40 години

 През декември тази година се навършиха 40 години от официалното започване на икономическите реформи в Китай – довели до безпрецедентен икономически растеж и дали безспорен тласък за възраждането на Китай като глобална икономическа и политическа сила.

 Реформаторският дух на Конфуциански Китай

В историографията няма точна дата на основаване на китайската държавност. Въпреки това, с голяма доза сигурност може да предположим, че това е една от страните с най-стара, динамична и богата история в света. От имперски през републиканси до комунистически Китай, през икономически и политически кризи и възходи, с множество прекрояване на граници, Китай винаги е бил и продължава да бъде фактор на световната карта.

В опитите си да разбере и опише имперски Китай, американският дипломат Хенри Кисинджър прави интересен извод за динамиката на промени или реформи в държавническата уредба на империята. През хилядолетната история, множество династии се домогват и впоследствие изгубват императорския престол, но всички без изключение спазват един основен принцип – веднъж на власт – никой не предприема радикални изменения в съществуващата политическа и социално-ценностна конструкция. За пръв път сериозна крачка в обратната посока е направена в края на 19-и и началото на 20-и век, когато, под напора на силно осезаемото военно, търговско и културно влияние на европейските нации в Азия, имперски Китай рухва и посреща 20-и век като република.

Безмилостно въвлечен във водовъртежа на световната икономика и политика, изгубил две Опиумни войни, отхвърлил монархията и вече като република - въвлечен в две световни войни, почти през целия 20-ти век Китай ще бъде раздиран от вътрешни културни, социални и политически противоборства - в опити и надежда един ден да върне отминалото си величие.

В рамките на тази вътрешна борба, 50-те и 60-те години на 20-ти век бележат безпрецедентна икономическа катастрофа (политиката „Големият скок напред“) и социално-културна репресия („Културната революция“), като резултатът са между 20 и 50 милиона загинали китайци, загубено културно наследство, икономически крах, заличена образователна система, неблагоприятно геополитическо положение и силно изострени вътрешни политически протовоборства. Това е периодът на последните години от управление на Мао Дзе Донг, и с изключение на краткото управление на неговия първи приемник Хуа Гуофенг -  началото на ерата на Дънг Сиаопинг.

Ерата на Дънг Сиаопинг. Реформи и отваряне към света

Втората част на 1970-е бележи нов етап в политическото и икономическо развитие на съвременен Китай. След като Мао умира през 1976 г., фокусът на вътрешнополитическата реторика осезателно се измества от идеологическата догма за класова борба и антикапитализъм към политика на прагматични, икономически обосновани, реформистки и модернизационни решения. За това спомага и започналата няколко години по-рано, през 1971 доктрина на Триъгълната дипломация, която стопля отношенията между Китай и САЩ, в противовес на СССР. Това сътрудничество осигурява необходимата външнополитическа сигурност и международна легитимност на комунистически Китай – наред и с техническа подкрепа от Вашингтон.

Политически заявки за технократични реформи са правени още в началото на 60-те години. Самата Реформа в основите си е изградена върху предложението за Четири модернизации (四个现代化) на Джоу Енлай – един от най-близките и дългогодишни съратници на Мао, също един от основните архитекти на Триъгълната дипломация. Друг приближен на Мао - Дънг Сиаопинг е отстраняван два пъти от високи постове в управленската администрация през 60-те и 70-те години – за изява на прекалено „десни“ и либерални идеи. За подобни идеи заплащат с кариерата и често и с живота си и множество други дългогодишни и доверени кадри на партията – включително Лиу Шаочи – наред с други държавни и партийни длъжности – президент на страната до 1966, когато е обвинен в политическа измяна и интерниран.

В крайна сметка Дънг Сиаопинг се утвърждава като лидерът с политическа воля и актив да утвърди и проведе дългосрочна реформистка политика. За официално начало на реформите се приема Третия пленум на единадесетия Централен комитет, провел се на 18-ти декември 1978. Застъпвайки стария конфуциански принцип на разграничаване на истината във фактите (实事求是), Дънг акцентира върху модернизация и реформи в селското стопанство, науката, технологиите, образованието и оставя на заден план възможността за просперитет единствено чрез идеологически прийоми. „Не важно дали котката е черна, или бяла, важно е да хваща мишки“ става постулатът, който може би най-добре описва прагматичността на реформисткия подход на Дънг. Социализмът не трябава да е синомим на бедност, казва той, и максимата, че икономически проспериращо и задоволено общество е добра основа за политическа стабилност, става сред водещите принципи в политиката му.

Реформите се провеждат на няколко основни етапа, първият от които – от края на 70-те до първата половина на 80-те години, акцентира преди всичко върху деколективизация на селското стопанство, плавно отваряне към външни директни инвестиции, както и насърчаване на частната инициатива. Естествено, модернизацията е в обозрими рамки – от една страна Китай е силно централизирана политическа система, от друга – много икономически сектори остават изцяло затворени за външна, или дори частна инициатива. 80-те и 90-те години виждат втория етап на реформите – обусловен от първи стъпки в приватизацията, както и облекчаване или цялостно премахване на някои ценови и/или протекционистични политики.

Характерно за реформистката политика на Дънг е, че отрича принципа на Маоистката политика за икономическа самодостатъчност и предследва обратната цел – интернационализиране на китайските икономически позиции. Финансова и техническа помощ от чужбина първоначално влиза през американски държавни инструменти за международно развитие, както и от големи производствени корпорации, като „Кока кола“ и „Боинг“, които са сред първите чуждестранни инвеститори в страната още през 1978. Постепенно, на принципа на финансиране чрез политически инструменти или  икономически обосновани инвестиции, Китай започва закупуването на чуждестранни технологии и технологични продукти, които са необходими за форсиране на производствения капацитет в страната. Сътрудничеството с международни фирми и политиката на привличане на межуднароден финансов и технологичен капитал добива най-ясно отражение в създаването на Специалните икономически зони – първоначално 4 пилотни – през 1979, впоследствие, през 1984 – вече 18.

deng.jpg

Дънг Сиаопинг на среща с управителят на Ню Йоркската фондова борда Джон Пелан през 1986 г.

Източник: CNN

Интересен ъгъл за засиления приток на чуждестранен капитал към континентален Китай от този период са движенията на хонг-конгския борсов индекс Ханг Сънг – доколкото инвестиционния капитал към Китай по правило минава през финансови инструменти в Хонг Конг. След временен спад причинен от инвестиционни резерви след събитията от Тиананмън от 1989, през 1993 главният стратег на американската инвестициона банка Морган Стенли Бартън Бигс заявява, че след седмица прекарана в Китай не може да бъде по-положително настроен спрямо потенциала за развитие на страната. Само през октомври същата година индексът нараства от 7662 до 9329 пункта, като е започнал годината на ниво от 5512.

Целият процес на либерализация носи със себе си много рискове. Наред с идеологическите дилеми и противоборства в рамките на различните фракции в китайската комунистическа партия, през 80-те години на преден план излизат и покачваща се инфлация, корупция, демографска криза, кулминирала в репресивна политика за ограничаване на раждаемостта и броя на населението. Тези и ред други социални, икономически и политически проблеми кулминират в споменатите студентски протести от юни 1989 година.

Периодът след протестите е вероятно и най-големият тест за устойчивостта на реформистката политика на Дънг Сиаопин. Наред с вътрешни социални размирици и силен външнополитически критики, налице е и вътрешнопартиен натиск. Именно тук отново се проявява лидерският гений на Дънг. Вместо да отстъпи, Дънг прокламира допълнителна либерализация и продължаване на промените – линия продължена и от неговия приемник Дзианг Дзъминг. Реформите не спират и при администрацията на Ху Дзинтао, макар и с известни отстъпки от либералните политики на Дънг и Дзианг.

 

Новата ера на Си – утвърждаване на постигнатото и борба за иновации и растеж

Днес, 40 години след формалното им начало, реформите не стихват. Може би с уточнението, че днес вече говорим за поддържане и развитие на функциониращ пазар, не единствено за реформи. На Третия пленум на Китайската комунистическа партия през 2013 година, Китай официално призна, че навлиза в нов политико-икономически цикъл от развитието си и ще адаптира икономиката си към няколко основни фактора: (1) нарасналата роля на Пекин като водещ фактор в световния финансов и икономически живот, включително чрез прякото влияние на курса на китайската валута – юан (считано от 01.10.2016 официално включена в кошницата валути, формиращи специални права на тираж на МФВ) и (2) необходимостта от структурни реформи в икономиката вътре в страната, включително поради нарастващата роля на малкия и средния бизнес, делът на услугите,  формирането на средна класа и нарасналото вътрешно потребление.

gravity.png

Изменение на китайската икономическа „гравитация” между 2005 и 2015 година

Източник: Deutsche Bank

 Досегашният модел на китайската икономика – основан предимно на производство за експорт, и оказал се така успешен през първите 30 години от историята си, постепенно се оказва все по-изчерпан и донякъде – рисков в условията на променен, силно дигитализиран свят, външен натиск под формата на търговска война със САЩ и все по-засилено вътрешно потребление. Днес са налице свръхкапацитет на почти всички мащабни индустриални сектори в страната, повишени разходи за труд, и за правене на бизнес изобщо (понижена конкурентоспособност спрямо алтернативни за чуждестранните инвеститори дестинации, като Бангладеш, например), понижена рентабилност на активите, и изключително сериозни проблеми в околната среда, включително замърсяване на въздуха, водите и почвите, изсичане на гори и други.

Решаването на тези предизвикателства, не изисква само реформиране на съществуващата система. Днес по-скоро говорим за изграждане на нова икономическа ера. Предвид нарастналия финансов и технологичен капацитет на Китай в ерата на дигиталните технологии са необходими политики за иновации и създаване, прилагане и утвърждаване на присъщи нови икономически модели. Вероятно затова не е случаен фактът, че основателите и изпълнителни директори на два от трите най-големи китайски технологични гиганта – Джак Ма (Алибаба) и Ма Хуатънг (Тенсънт) бяха сред първите наградени с ордени за принос към реформите на церемонията по честванията на годишнината в Пекин тази година.

Интересна  стъпка от новото време е стратегическата програма „Произведено в Китай 2025” (中国制造2025) - оповестена през май 2015 година и според която правителството ще отдели бюджет от 300 млрд. долара. Целта е до 2025 година китайската икономика да бъде не само в максимална степен независима и самодостатъчна в ключови индустрии, измежду които аеронавтика, електроника, информационни технологии, възобновяеми източници на енергия, транспортни съоръжения, медицинско оборудване и други, но и да бъде пионер в иновациите и прехода към производствените системи и процеси на бъдещето.

Интересен аспект на икономическата трансформация е и динамиката в сферата на услугите. Понастоящем тя съставлява около 50% от икономиката на страната (в САЩ делът на услугите е 80%, в Канада – 70%). По данни на китайския статистически институт, през първата половина на 2018 година растежът на сферата на услугите в Китай е 7.6%,  което допринася за 60.5% от общия растеж на китайската икономика и индикира 23.8% по-висок принос от растежа, регистриран в конвенционалните производствени и добивни индустрии.

cainiao.jpg

Роботи разпределят покупки от електронна търговия в изцяло автоматизиран логистичен център в гр. Хангджоу през септември 2014

Източник: www.news.cn

Значими стъпки са направени през последните години в сферата на финансовите услуги и в частност – присъствието на Китай на международните финансови пазари. През 2018 година бяха улеснени условията за достъп на чуждестранни инвеститори до облигационните пазари в страната. Това реално обуславя преход от акцент върху преки директни инвестиции – или инвестиции в конкретни проекти, в акцент върху портфолио инвестиции. През септември 2018 китайските пазари на акции и облигации вече се нареждат съответно на второ и трето място в света по размер, като инвестициите в облигации деноминирани в китайски юани достигат 462.2 млрд. долара – или 277.3% растеж спрямо година по-рано. Подобни стъпки определят повече тежест в международен мащаб на националната валута , което неминуемо ще намали зависимостта от американския долар.


Търговски възможности насред търговска война

Към днешна дата това са сред основните предизвикателства и възможности пред Китай и китайската икономика – растеж, основан на иновации, засилване на вътрешното потребление и понижаване на зависимостта от отношения с външни търговски партньори.

buenos aires.jpg

Делегациите на САЩ и Китай при срещата на най-високо ниво в Буенос Айрес през декември 2018

Източник: CNN

 

Равносметката е, че бяла, или черна, „котката“ на социализма с китайски характеристики води като резултат редуциране на бедността в страната от 97.5% от населението през 1978 до 3.1% днес.

Множество въпросителни остават пред китайската икономика занапред, включително преструктуриране на вътрешния дълг, овладяване на рисковете свързани със сектора на недвижимите имоти, както и отговор на апелите на международни партньори и инвеститори към допълнително облекчаване на условията за правене на бизнес в Китай от чужденци.

По думите на У Чианг – политически анализатор, вероятно именно днешните проблеми и натиск, в частност произтичащи от търговската война със САЩ, могат да бъдат и добра отправна точка за рефорсиране на икономическото преструктуиране и утвърждаването на нов, по-стабилен спрямо вътрешни и външни фактори икономически модел. Дали това ще бъде случаят, остава да разберем в бъдеще.