Горещите арктически амбиции на Китай

Най-северното китайско селище, Мохе Сиан, е разположено на почти еднаква географска дължина с Берлин. Физическата отдалеченост от Арктикаобаче не пречи на Пекин да гради грандиозни планове за навлизане в едни от най-неблагоприятните условия на света в името на своите глобални амбиции.

Китай има сериозни стремежи да се възползва от продължаващото топене на перманентната ледена покривка, която сковава Северния полюс. Значителната инвестиционна програма в извличане на природен газ, развитие на транспортна инфраструктура и научна работа ясно демонстрират мащабните китайски намерения. Азия.бг представя за първи път на български език арктическите амбиции на Китай и как те ще предопределят развитието на света.

Глобалното затопляне вече предизвика огромни  промени, които имат катастрофални последици за човечеството. Докато страни като Бангладеш и Мианмар ще загубят най-плодородните си земи заради повишеното ниво на океаните, Русия и Китай се подготвят за Северен полюс без перманентна ледена покривка. Някои  консервативни изчисления сочат, че пълното стапяне на летния лед може да се случи след само 20 години, което ще отвори Северния морски път за активно корабоплаване. Според руското Министерство на транспорта миналата година е била рекордна за стокооборота, следващ северното крайбрежие, който се очаква да скочи десетократно до 2025.

Северният морски път (в синьо) може да бъде алтернатива на Морския път на коприната (в червено) само след няколко десетилетия Снимка: Уикипедия

Северният морски път (в синьо) може да бъде алтернатива на Морския път на коприната (в червено) само след няколко десетилетия
Снимка: Уикипедия

Интересът на Пекин към Арктика започва през 1980-те и рязко ескалира през последното десетилетие. Ограничените и специализирани научни изследвания бързо се развиват с научни програми, изследователски центрове и дори сателитна програма. Засиленият интерес се развихря паралелно с щедрите държавни инвестиции в „Новия път на коприната“, който трябва да гарантира независими и разнообразни транспортни коридори към Китай. Когато бъде напълно проходим след две десетилетия, Северният морски път се очаква да стане третият елемент, допълващ „Икономическия пояс на коприната“ и „Морския път на коприната“.

Използването на Северния път може да доведе до близо 50% транспортни икономии, съкращавайки корабоплаването между Китай и Западна Европа с около 4000 км. (или 15 дни). Освен финансови измерения, новият маршрут ще позволи на китайските стоки да избегнат Суецкия канал и американските бази по пътя. За момента това е единственото решение на т.нар. „малакска дилема“, според която контрол върху ключовия азиатски пролив гарантира контрол върху Китай.

Въпреки оптимистичните надежди, суровите природни дадености са трудно-преодолимо препятствие дори за най-големите авантюристи. По 14 000-и километра от Владивосток до Санкт Петербург, които следват едни от най-затънтените райони на Русия, липсва базова инфраструктура за зареждане и ремонт на модерни кораби. Днешните ледоразбивачи проправят коридори до 25 м., което е крайно недостатъчно за супертанкерите, чиято ширина често надхвърля 35 м. Допълнителните разходи за застраховки и специализирано обучение на екипажите правят Северния път нерентабилен. Решението на тези проблеми изисква политическа воля и инвестиции, с които Русия не разполага към момента.

Подобни препятствия изглежда не притесняват Пекин, който търси всякаква възможност за разнообразяване на значителните си запаси във чужда валута. Измеренията на китайските амбиции са в три посоки – развитие на руската инфраструктура, изграждане на мащабна научно-изследователска програма и дипломатическа експанзия.

Китайски изследователи поставят метеорологична станция в Северния ледовит океан, на заден план е ледоразбивачът "Суе Лонг" Снимка: Синхуа

Китайски изследователи поставят метеорологична станция в Северния ледовит океан, на заден план е ледоразбивачът "Суе Лонг"
Снимка: Синхуа

Пекин има сериозни интереси в енергийни проекти на Русия, които пряко допринасят за достъпа до разнообразни източници на въглеводороди. Китай вложи над 12 млрд. долара срещу 30% в газовия хъб на полуостров Ямал, за който са поръчани 15 специални  танкери-ледоразбивачи. Необратимото превключване на китайските електрически централи от въглища към природен газ само ще засили интереса към подобни проекти. Естествен фокус ще е Арктическият регион, който според проучване на Американската геологическа служба разполага с над 30% от неоткритите резерви на природен газ.

Екипажът на ледоразбивачът "Суе Лонг" по време на изпращането им за първата китайска обиколка на Северния полюс Снимка: Синхуа

Екипажът на ледоразбивачът "Суе Лонг" по време на изпращането им за първата китайска обиколка на Северния полюс
Снимка: Синхуа

Инвестиционната програма се допълва от решителни научни разработки, който бяха представени през месец януари тази година в първата „Бяла книга за китайската арктическа политика“. През последните години Пекин организира все повече полярни експедиции, като към момента техния брой е над 30 от 1984 г. насам. В допълнение на арктическите изследвания, кипи трескава развойна дейност. Най-модерният ледоразбивач „Суе Лонг 2“, който струва над 600 млн. долара, ще влезе в експлоатация следващата година. Също така до 2020 Китай ще разполага с най-малко шест специализирани сателита за изследване на Арктика.

Учен от четвъртата китайска експедиция до Северния полюс събира проби през 2010 Снимка: Синхуа

Учен от четвъртата китайска експедиция до Северния полюс събира проби през 2010
Снимка: Синхуа

Китай изглежда е наясно, че арктическият лед трябва да бъде преодолян не само с ледоразбивачи и сателити, но и с дипломатически партньорства. През миналата година президентът Си положи сериозни усилия да представи своите арктически намерения на лидерите на Русия, Финландия, Дания, Норвегия, автономния остров Гренландия и Исландия. Последните две страни са особено заинтересовани да привлекат китайски инвестиции, а Хелзинки и Пекин наскоро се договориха да създадат „Информационен път на коприната“, който ще свърже Арктика с Азиатските пазари. Топлите отношения със студените страни са очевидни, иначе защо Китай ще поддържа посолство с персонал от 500 дипломати в Рейкявик, столицата на Исландия, която има население от 320,000 души? За сравнение, Вашингтон е представен от 70 дипломати.

Температурните рекорди от последните години са неоспорим белег на променящия се климат, който ще засегне целия свят. От сушави лета и смразяващи зими в България, до разтапянето на арктическия лед, последиците за човечеството ще са грандиозни. А междувременно някои страни като Китай вече се подготвят да спечелят от апокалиптичното бъдеще.