В какво инвестира Китай?

Различни подбуди и съображения пораждат икономическия феномен, познат като „сливания и придобивания”. Накратко, компании придобиват или се сливат с други, най-често с нагласата, че „1+1 е повече от 2”. В рамките на този тип сделки се търгуват не само физически активи, а и интелектуална собственост и ноу-хау, достъп до разработени търговски канали, сформирани екипи от специалисти, финансова история, търговски марки и дори добра търговска репутация. Ако трябва да обобщим – понякога е по-лесно и смислено да купиш нещо готово, вместо да го създадеш от нула, ако изобщо можеш. Заплащаш за всичко, което харесваш, получаваш сработен механизъм за паричен поток, продукти, хора и пазари, като за себе си спестяваш време и риск. Ако математиката и психологията работят добре, 1+1 наистина може да е повече от 2.   

През последните години световният корпоративен свят бе залят от вълна на китайски придобивания, която създаде много въпроси и противоречия, както в САЩ, Европа и Австралия, така и в самия Китай. Както писахме в анализ от преди месец, през последните десетина години китайски компании придобиха изцяло или частично значими международни търговски марки и активи, сред които шведския автомобилопроизводител „Волво“, италианските производител на гуми „Пирели“ и футболния отбор „Интер“, френския туристически гигабранд „Клуб Мед", швейцарския агрохимичен гигант „Синджента“, най-големият производител на свинско месо в света – американската „Смитфийлд Фуудс“, най-големият производител на мляко и млечни продукти в Израел – „Тнува“, апетитни дялове в „Дойче банк“ и т.н. - списъкът може да бъде значително продължен.

Сделката за „Смитфийлдс” беше надълго обсъждана формално в американските политически среди, доколкото поради размера и същността си фирмата е считана за въпрос от национална сигурност. През 2013 година регулаторът CFIUS (Committee on Foreign Investment in the United States) в крайна сметка даде зелена светлина и сделката се осъществи, но не същото се случи тази есен с китайския апетит за американския производител на полупроводници Lattice (NASDAQ LSCC). Президентът Тръмп блокира тази сделка, отново от съображения за национална сигурност, а неясна остава съдбата и на друго предложение от китайски купувач – това за придобиването на платформата за финансови услуги Moneygramm от Алибаба.

Истината е, че поток от много пари трудно се спира. Интересно е, обаче, какво се случва при извора на потока, в Пекин.  По данни на Министерството на икономиката на Китай, за първото десетмесечие на 2017 китайските инвестиции в чужбина са намелели с 40.9%, до 86.31 млрд. долара, спрямо сходния период през 2016 година. Причината е, че Китай съвсем официално вече няма интерес и вероятно няма да купува активи, които не счита за стратегически и които излагат финансовата сметка на страната на риск. През май 2015 година беше оповестена стратегическата програма „Произведено в Китай 2025” (中国制造2025), според която правителството структурира бюджет от 300 млрд. долара с цел до 2025 година китайската икономика да бъде не само в максимална степен независима и самодостатъчна в ключови индустрии, измежду които аеронавтика, електроника, информационни технологии, възобновяеми източници на енергия, транспортни съоръжения, медицинско оборудване и други, но и да бъде пионер в иновациите и прехода към производствените системи и процеси на бъдещето.

Източник:  BAIDU

Източник: BAIDU

В рамките на приоритети, формално заявени по този начин, инвестиции в чуждестранни хотелски вериги и футболни отбори стават нежелани и стратегически неподходящи. Вероятно сега виждаме първите конкретни стъпки и резултати от провеждането на тази политика, доколкото през август тази година бяха оповестени и три основни категории за външнотърговски инвестиции на Китай: (1) насърчавани; (2) ограничени и (3) забранени. Към първите се числят инвестиции в сегментите ресурси и високи технологии, както и проекти по линията на инициативата „Един пояс, един път”, които, освен всичко друго получават и облекчена регулаторна процедура. Към вторите – стандартни проекти в недвижими имоти, сферата на развлекателната индустрия и инвестиции в производство на морално остаряващи технологии и компоненти. Тези инвестиции са обект на завишен регулаторен анализ и контрол, и вероятно в бъдеще ще срещат все по-малка подкрепа и възможност за реализация. Третата категория касае инвестиции в индустрии, които може да застрашат националната сигурност на Китай, включително от технологична и морална гледна точка – хазарт, еротична индустрия и други.

В потвърждение на линията „Технологии, не футболисти” идва и премахването на дългогодишното ограничение на самостоятелни инвестиции на чуждестранни компании в автомобилната индустрия на територията на Китай. Досегашната разрешена практика неотменно беше кооперативна инвестиция между чуждестранната компания и местен китайски партньор. Според изявление от края на октомври тази година се предвижда отпадане на забраната при проекти в сферата на електрическата мобилност. В резултат предстои отваряне на фабрика със 100% собственост на американската Tesla в рамките на зоната за свободна търговия в Шанхай. Пазарът остава затворен и силно регулиран за чуждестранни инвеститори в други сектори, където местните китайски компании продължават да използват правителствена протекция.

България като цяло остана незабелязана от китайската (и не само) инвестиционна политика през предходните години, и ситуацията вероятно ще остане без промяна поне в близкото бъдеще. Пазарът остава неатрактивен, в немалка степен, защото страната е твърде непозната за китайските инвеститори, а политическите ни активи от миналото  – един след друг – безрезултатно изчерпани. Възможностите за търсене на диалог, въпреки това, не са малко, но и инициативата за това засега е пренебрежимо малка и спорадична. Междувременно, за много страни в Европа Индустрия 4.0 се превръща все повече в работещ модел, отколкото в стратегия на хартия, а на изток открито се готвят за глобално технологично върховенство до няколко години.