Кой ще управлява Китай до 2022?

Най-важният ден в политическия календар за 2017 година на най-многолюдната страна в света е 18 октомври. Тогава ще се състои 19-ят Национален конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП), който се организира на всеки пет години. Решенията му предопределят изборa на лидерите и основните приоритети на страната. Подобни събития имат голямо значение за бъдещото развитие на Китай и са съпроводени с внушителни церемонии.

Форматът и задачите на заседанието са определени предварително – няколко хиляди делегати ще избират Централен комитет от 200 кандидати, които ще определят Политбюро от около 20 човека, което ще бъде оглавено от Постоянен комитет. Този най-висш орган на ККП се състои от 5-9 члена и в някаква степен се доближава до работата и функциите на европейските правителства.

Китайските традиции и политическа култура повелят важни решения да се вземат предварително, обикновено при закрити врата. Ролята на Конгреса е публично да подкрепи договорките и да демонстрира пълна подкрепа за ръководството на ККП.

Делегати по време на 18-я конгрес на ККП през 2012 г.,  flickr/Remko Tanis

Делегати по време на 18-я конгрес на ККП през 2012 г., flickr/Remko Tanis

Oсновната цел на Конгреса е да се представят новите лидери, които ще управляват Китай. Настоящият президент Си Дзинпин ще бъде преизбран за втори пет годишен мандат. През последните няколко години той успя да консолидира властта си с мащабни анти-корупционни чистки и назначения на близки свои съратници. Миналата година президентът Си бе определен за „ядро“ на ККП, наравно с Мао Дзе Дунг и Дънг Сяо Пинг.

Любопитна подробност е дали партийната конституция ще бъде допълнена с идеологическата доктрина на Си. Постулатите на предшествениците му  Дзианг Зъ Мин и Ху Дзин Тао са част от основния документ, но без изрично да се споменават имената им. На Дзианг принадлежат Трите насоки (三个代表) от 2002-а година, с които се приема частното предприемачество, а Ху включва икономическата доктрина за „научното развитие“. Постулатите на Си, известни като Четирите стратегически насоки (四个全面战略布局) предписват цялостно развитие на обществото, задълбочаване на реформите, управление на страната и партията съгласно законите. Ако неговата идеологическа линия се включи с изричното споменаване на името му, това ще го издигне наравно до структуроопределящото политическо наследство на Мао и Дън (маоизма и дънгизма). Подобно решение ще е знаково за влиянието на Си. За момента остава все още неясно дали той ще успее да прокара това решение.

Въпреки че Си успя да консолидира Партията, все пак е прибързано да сравняваме постигнатото с култа към личността от 1960-е и 1970-е. Борбата между различни групи и клики (Шангхайската група (上海帮), Комунистическата младежка лига (团派) и Принцовете(太子党)) разкриват сложните политически игри и договорки, които определят съдбата на 1.4 милиарда китайци.

Конкретният избор на членове на Постоянния комитет ще определи кои групировки са във възход и кои губят от влиянието си. Очаква се, че много от настоящите членове ще бъдат пенсионирани, което открива възможности за новата кохорта лидери.

Друг интересен момент е борбата кой да наследи Си след изтичане на втория му пет годишен мандат през 2022 г. Ако се следва традицията до сега, неговият предшественик Ху Дзин Тао би трябвало да осигури избора на свое протеже в Постоянния комитет. Така нароченият бъдещ президент ще може да подготви своя избор след пет години.  

Поддръжници на Си открито се противопоставят на тази традиция. Те настояват, че днешните смутни времена изискват изключения и безпрецедентен трети мандат на Си до 2027 г. Така въпреки, че почти всичко изглежда решено, тепърва остава да разберем кой най-вероятно ще управлява Китай в следващите десет години.